- Но Вие господин Христов много се отклонихте, нали ставаше дума за Фройд? - настоя немецът, който държеше да се изясни въпросът за Фройд.
- Вие направихте отклонението - забеляза Христов и продължи: - Фройд и други като него, взели от тук, от там...
- Кажете от къде е взел Фройд? - вече нервно го прекъсна фройдистът.
- От индийската философия, от древногръцката митология, от Библията... Нещо от тях скъсил, друго удължил, трето обърнал както се обръщат стари дрехи и заприличват на нови - стари форми назовава с нови имена...
Обаче за тези, които знаят съдържанието им и смисълът им -сочат откъде са взети! Това, което Фройд и неговите предшественици и следовници пишат и обясняват, ние отдавна го знаем и работим с него и постигаме това, което искаме. Фактът, че Фройд е взел за основа на свойте изследвания древногръцката легенда за Едип цар, показва, че това е било известно на старите гърци. В тази област те са знаяли много повече, за да кристализира всичко това в легендата. Защо Фройд не намери друг начин и други форми, да изрази идеите си?
- Господин Христов, всичко това е много общо. Наверно, ползвали сте се от коментари върху Фройд от недостатъчно осведомени писачи? -забеляза вежливо фройдистът. Обещавам Ви, когато се завърна в Германия, ще Ви изпратя съчиненията на Фройд, да ги прочетете в оригинал.
Христов строго и някак втренчено го загледа, и каза:
- Трябва да Ви кажа, Вие повече няма да се върнете в Германия! - И пресегна се, извади от една етажерка няколко обемисти тома и му ги подаде.
Лекарите ги прелистиха и казаха:
- Имате ги, но вече за Фройд не ме интересува - каза немецът.
- Вие ме заинтригувахте! От къде знаете, че няма да се върна? - запита фройдистът смутено и загледа въпросително колегата си, който също беше смутен.
- Видях го с шестото си сетиво - и ги изгледа тържествено! - Видях го със специалният орган, който имам.
- Но Вие господин Христов, трябва да се изясните - защо си служите с този маниер?
- Аз съм свободен и Вие не можете да ми определяте с какво да си служа и с какво да не си служа!
- Добре, тогава на въпроса: Откъде е взел Фройд идеята за Пансексуализма? - запита вече нервно фройдиста.
- Отворете Библията и прочетете легендата за грехопадането. Там Фройдовият пансексуализъм е даден като първият грях - ядене от забранения плод, половото сношение, желанието на първите човеци да творят и да бъдат като Бога. Това отровно семе, родило се в душата на първите човеци, се разсява по цялата Земя, разцъфва в най-разнообразни цветове и дава интересни плодове, които Фройд нарича Пансексуализъм... и на дълго обяснява това.
Ясно, че на лекарите не им се слушаше и затова фройдистът го прекъсна:
- Ние ще прочетем легендата, но Вие какво бихте ни казали за това, което Фройд нарича „нарцизъм”*?
- Не трябват много знания и специално виждане, за да се разбере, че както името, така и съдържанието е взето от древногръцката легенда за Нарцис. Както и в легендата за Едип цар, така и в легендата на Нарцис, древногръцките посветени, в мистерийте са скрили великите истини за човешката душа и нейния път и отклонения, по-голямата част от предписанията на религийте, са правила за хигиена на тялото и душата, и правилно познаване на света. А за да бъде правилно познат света, хората трябва да бъдат здрави. Обективния свят се вижда по един начин от здравия и различно от болния.
- Нас не ни интересуват религийте, дайте пример за Фройд- възбудено и злобно забеляза българинът.
Пред бюрото на Христов имаше етажерка, на която бяха подредени беседите на Учителя, до тях бяха подредени двадесетина Библии на различни езици, различни преводи и издания. Христов извади една Библия от тях и зарови в нея.
А през това време двамата лекари разглеждаха Андрей и тихо си споделяха нещо, после разтвориха съчиненията на Фройд, запрелистваха ги, стараха се да разчетат забележките по полетата, направени от Христов, също се спираха и на подчертаните редове, разчитаха и поставените от Христов листове, изписани с негови размишления, и тихо си споделяха на немски:
- Основно е проучавал Фройд - каза българинът лекар.
- по-късно идеите на Фройд бяха разработени, и изяснени и разширени от неговите ученици - отговори немецът.
Христов, макар да не говореше немски, но разбра този разговор и отговори:
- Имам ги! - Посегна се и извади два тома на Адлер и на Юнг. - Имам и от Цвайг, но неговото съчинение е дилетантско.
Христов им отговори, прелиствайки Библията. Намери, извади една немска Библия, намери в нея същия текст и я подаде на немеца. Но преди да почне да чете и обяснява, погледна Андрей, който макар да не разбираше нито френски, нито немски, с голямо внимание следеше и слушаше всичко - искаше по тона, лицеизраза да разбере нещо, за какво говореха.
Христов му се усмихна дружески и зачете: „Първа книга на царете, гл. 17, ст. 45 и 46: „А Давид отговори на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и щит, аз пък против тебе в името на Господа Саваота, Бог на израилското войнство, Който ти оскърбяваш; сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти... И цялата земя ще узнае че има Бог у Израил.”
Прочете и заговори на български, за да разбере и Андрей:
- Не разбирам какво искате да ни кажете с този цитат? - запита предизвикателно българина.
- Ако на мястото на Давид беше един българин, щеше високо да заяви: „Аз ще те убия, без ничия помощ... Аз те убих!...” Или, ако на мястото на Давид беше един турчин, той щеше да се удари в гърдите и да каже: „Венада бендерлер!” Ако пък беше немец, щеше да запее: „Дойчлан, дойчлан юбералес!” - Немецът почна да се смее, и каза:
- Ясно, ясно!...
- А Давид каза: „Не аз, а Бог ще ми го предаде да го убия.” Който е възпитавал Давида е бил добър педагог, предпазил го от гордостта, да не се възгордее като убие филистимеца и с това да се изложи на заболяването - „нарцизъм”.
На хората още преди 3 000 години била известна тази болест, и те не знаяли как да се предпазват от нея.
