Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си! Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.]
Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси!
В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха.
Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види. Но се изненада! Нищо не видя, нито разбра, защото Христов го гледаше съвсем естествено, както преди да му заговори, и като че всичко беше в ред. Такова отношение, Андрей за първи път виждаше!
Христов гледаше на всички човешки болести и страдания, както гледаше Бог и Учителя. Нито ги съдеше, нито презираше, а гледаше да помогне, но понякога не както и когато искат те, а както иска това природата.
Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат!
От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия.
И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне!
Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите.
По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му.
Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка. И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
