Преди няколко години младежът беше си купил бельо, което му бяха завили в парче вестник. Когато отви покупката, погледът му случайно се спря върху парчето вестник на репликата: „... Ние знаем, ти си убиеца на жена си! Разкажи как извърши убийството?” - Обвиняемият отговаряше: „Който знае, не пита! - Щом знаете, постъпете както ви повелява законът!” - по-нататък, частта от вестника липсваше, заглавието на статията също липсваше. Младежа обърна другата страница - нямаше продължението. Отново прочете всичко, което имаше написано внимателно, и само благодарение на това, че от вестниците знаеше за шумната история -мистериозното убийство на дъновистката*, разбра, че прочетения откъслек във вестника беше разпита на запасния подполковник Христов, заподозрян в убийството на жена си. [*Биж убийството на Ангелина Радойнова в „Изгревът”, т. 21. с. 201, 273-275.]
Тази реплика много хареса на младежа! Той я запомни и без да иска, почна да си я казва. Скоро това му стана навик, и когато поиска да не я казва, не можеше. Поведе с това борба. Стана още по-лошо - беше безсилен да не я казва. Вечер заспиваше, и сутрин се събуждаше с нея.
За щастие, случиха му се големи нещастия и неприятности, които всецяло го погълнаха и нямаше вече време за репликата, затова я забрави.
Младежът като магазинер на един от клоновете на кооперация „Напред” в София, беше много лъгал, крал, и накрая беше изигран от един мошеник, на когото даде на кредит захар за 10 000 лева. По този начин всичкото откраднато, беше му задигнато изведнъж с лихвите.
Беше уволнен! И тази вечер - срещу Нова година, предаде магазина. Инспекторът, който ръководеше предаването, строго беше му казал: „Ще бъдеш арестуван и даден под съд за злоупотребление!”
Той никога не беше осъждан нито беше съдил, не познаваше съдебните процедури, затова много се уплаши, защото понякога обикновени неща се отразяват в душата много силно и засягат дълбочините й! Това той изживя много силно! Видя се пред прокурора и съдиите, дори чу те да му казват: „Ние знаем, ти си злоупотребил... крал... лъгал!... Разкажи как?... Къде са парите?” - И тъкмо тогава, в съзнанието му блясна забравената реплика: „Който знае, не пита! Щом знаете, постъпете както ви повелява закона!”
Цялата вечер предава магазина, и си повтаряше репликата. И на разсъмване, когато приключи предаването на магазина, отправи се към Дъновския квартал. Отиваше при дъновиста Христов, да му каже как да се спаси от своите следователи и съдии, както той беше се спасил.
Прави впечатление, че много случайности играят решаваща роля в живота, пътя и съдбата на младежа. Известно е, че нищо в живота не става случайно. Друг е въпросът за обяснението на така наречените случайни явления. В едно по-широко съзнание те съвсем не са случайни, както изглеждат на ограничените съзнания.
Физиологичните и душевните състояния на младежа бързо се сменяваха, преминаваха от една крайност в друга и обратно. Ту студени тръпки го полазваха като мравки, ту огън го избиваше: ту силно искаше да живее, ту - да умре, да се самоубие, защото не виждаше никакъв изход от положението си. Наистина, мяркаха се в съзнанието и решения, но те му изглеждаха миражни.
Причините за тези състояния не бяха само в това, че беше лъгал, крал и накрая беше изигран. Той в ежедневния си живот беше вършил още безброй наглед малки, незначителни или невинни грешки, всичките те бяха се сумирали в съзнанието му абсолютно безпогрешно и там бяха образували една невидима грамада, която реално тегнеше върху блюдото на живота му и го наклоняваше.
Живота му беше изгубил равновесието си! Не само това, но тази невидима грамада от незаконни деяния спрямо природата, се изпречваше пред вътрешния му поглед. Закриваше хоризонта му, затова му се струваше, че положението му е безизходно - не можеше да види правилното решение. Лошите състояния, дългите безсънни нощи, тревогите, тормоза и други още обстоятелства, го караха да гледа на живота през черни очила.
Единствено разрешение като маяк в бурна нощ, му оставаше към Христов.
