Сутринта жена му го намери със захлупена глава над бюрото. По него бяха разхвърлени беседите на Дънов и листове с бележки.
Без да дава обяснения за състоянието си на никого в къщи, отиде навреме на работа и пак пеша.
През целия път мисли пак само за Дънов, евреина и момичето. Работеше и не можеше да се освободи от изживяванията си на ул. „Опълченска” 66.
Все още спореше, доказваше, цитираше, опровергаваше, апострсфираше!... Вечерта се върна в къщи, веднага се затвори в кабинета си и се залови да чете Библията. Често се зачиташе и в съседни на посочените глави и стихове.
Четеше, подчертаваше, правеше извадки и от подарените му от Дънов беседи. Четеше и други книги с атеистично съдържание, все във връзка с евентуалния диспут. Сутринта, жена му го намери пак заспал над разтворената Библия.
Дънов си постигна целта! Накара го, макар по отрицателен път, активно да се занимава и проучава Библията и беседите Му! За Него не беше от голямо значение, че критикува Него и Библията. По този метод той научаваше фактите много по-добре, които не му достигаха да разбере библейските и житейски истини в беседите Му.
Тъкмо това, което отричаше и критикуваше, то хващаше по този начин по-дълбоки корени в съзнанието му и щеше да му помогне да го разбере! После щеше да приеме Библията и беседите, а отрицанието щеше да отпадне като нещо ненужно, изиграло ролята си в живота му, да остане само спомен, който да разказва на другите, които вървят по неговия път на отрицанието, за да обясни пътя им.
Хората, които следват отрицателния метод и вървят в живота по отрицателния път, са несравнено по-активни! Отрицанието събужда в тях латентни сили, те по-бързо учат, по-лесно запаметяват и по-продължително време задържат възприетото в съзнанието си. Изобщо, движат се с по-голяма скорост в пътя на новото познание!
Тук трябва да забележим, че този метод - по пътя на грешките да се идва до познание, датира от грехопадането. Първите човеци като сгрешиха, не послушаха, ядоха от забранения плод - нарушиха законите на природата, тогава дойдоха в отношение с реалността и разбраха що е добро и ще е зло.
В такива борби, противоречия и напрежения минаваха дните и нощите на Христов, очаквайки да дойде неделята, за да отиде наново на ул. „Опълченска” 66.
Възнамеряваше да спори, да апострофира и най-важното... да види Савската царица! Но и тази му радост беше нащърбявана от спомените за станалите неприятни случки в кабинета на Дънов..., че не знае немски, че се страхува, четат му мислите и му предават мисли..., които често минаваха през съзнанието му като лента на кино. В къщи четеше и антирелигиозни книги, но вече не беше доволен. След изясненията, които получи от Дънов, евреина и момичето, те бяха загубили смисъл.
Работеше и непрекъснато живееше в новата аура на живота - с новите идеи, чувства, състояния и мисли. Движеше се в живота с голяма бързина, както никой от учениците на Дънов.
После, само с едно светване, всичко това огромно знание, получено по отрицателен път, щеше да се превърне в нещо положително, което да използва за добро. Всичкото това знание, Учителят като добър алхимик, щеше да го превърне от желязо в злато.
