И пак се върна на мисълта: - Как чете мислите? Как предава мислите си без проводник? За мене е факт. А това противоречи на науката. При това не веднъж и два пъти го направи, а на няколко пъти! Не може да се приеме като случайност, нито съвпадение... Дънов е наистина един новатор -човек, който дава нови идеи на света и направление на науката и културата. Глупости, глупости, глупости! Ох, защо мисля така, как може тъкмо аз така да мисля?...
Кога ще дойде неделя, кога ще се срещна пак с моята царица? - Отново потъна в мечти! - Защо не тръгна след мене? - Както другите жени, още при първия поглед тръгваха, идваха да ме търсят в казармата. Евреинът здраво държи. И все пак тя ме обича, в това не се съмнявам. Въпреки всичко, ще бъде моя!...
На война бях, около мен бълваше огън и желязо, не почувствах страх, а тук от този евреин се страхувам! Това е ужасно! Но не мога да се освободя, не зависи от мене!
И отново текстове от Библията...
Отдавна беше преминала полунощ, почти разсъмваше, а за сън не беше и помислил! Нищо не беше свършил!
Дънов стоеше пред него като скала - непобеден, неуборен!
Друг път Христов още в мисълта си побеждаваше враговете си, и после победата му идваше наготово, а сега стана обратно - той беше победен още в мисълта си. Сега разбираше положението на победените - какви процеси стават в мисълта им. Днес за пръв път така осезателно насочваше мисълта си към своите вътрешни изживявания, но лесно му се удаде, ето вече работеше и добре е това.
Жена му на няколко пъти влиза в кабинета му, поканва го да си легне. Той кратко я помолваше да го остави сам, и че ще спи в кабинета си. Всички в къщи бяха разтревожени, мислеха, че полудява. Съветваха се да викат лекар, но не смееха да му предложат.
Погледът му падна върху беседите „Сила и живот”*, поставени на бюрото му. [*„Сила и Живот” - I, II и III книжка са стенографирани от Гълъбов, който е бил стенограф на Народното събрание. Той е бил свикнал да редактира речите на депутатите. Тук също редактира, и така се разчупва и изтича, изчезва Духът на Словото!]
Разтвори и зачете...
- Какво ще ми разказват, ето тук както и тази сутрин, когато говореше няма, няма връзка, няма логика! Говори и пише като невежа!
Чудно нещо, как е могъл да заблуди този хитър евреин и това хубаво момиче?! Аз изучих толкова много неща, всички служби във фабриката, никой инженер не може да се мери с мене - ще изуча и науката на Дънов! Идиот съм - наука и Дънов! Как точно аз мога да мисля така?
Стисна си юмруците и блъсна на бюрото. - Това е възмутително от мене! А дали не ме е хипнотизирал? В никакъв случай! Не съм хипнотизиран! Ако пък и това е станало, трябва веднага да се самоубия! Как ще се гледам, как ще мисля за себе си?...
Всеки случай, тези хора са особняци, чудаци! Работникът от фабриката как хитро ме подведе и заведе на ул. „Опълченска” 66! Аз утре ще го науча! Хитрец с хитрецът му неден!...
За първи път виждам човек да не се плаши от уволнение! Единствен!... Само този скот от фабриката не се страхува от мене! Ще го науча аз! Как ще трепери!
Но още по-интересен е метачът - страшно наивен и добряк! Как можа този Дънов да го научи доброволно да си признае, че ме обрал и да ми върне всичко?
И това го прави българин! Това е истинска революция! Само това да е направил, стига му! Аз колко нерви изкъсах във фабриката с това крадливо племе, и не го научих да не краде, лъже и лицемери!...
Трябва да му се признае, голям педагог е! А какво търпение, какво спокойствие - ума ми взе!...
