В положението на евреина е бил и апостол Петър. И той за Христа е имал две противоположни мнения - едно отвън за пред Христа, че е син Божи - Месия, и в същото време не е вярвал в това като си мислел, че неверието му никога няма да се види, понеже само той го знаел. Но когато беше поставен на изпитание, това другото мнение скътаното в главата му, веднага излезе на показ.
Петър видя как хванаха Христа, как Го биха... този син Божи, този Месия, този, Който казваше че на Негово разположение има легиони с ангели, сега имаше нужда, а такава не идваше! Скритото второ мнение на Петър за Христа веднага излезе, изплува на повърхността на съзнанието му, че Христос не е никакъв син Божи и пр. и пр. Разкая се и три пъти подред се отказа от Христа! А Христос беше виждал това вътрешно раздвоение в него много преди това и беше му казал, че три пъти ще се откаже. И когато Петър си спомни това предсказание на Христа, горчиво съжалява.
Както Петър, така и нашият евреин пък и всички хора си мислят, че интимните им мисли никой не може да види и знае, но когато настанат изпитанията, тези скрити закътани само за тях мисли и чувства, непременно ще излизат да ги видят всички.
Това второ мнение за Христа се прояви и в апостол Тома, който не повярва. Прояви се и в Юда, който пък предаде Христа.
Всеки човек с обикновено съзнание, за когото най-ценното нещо са парите, би помислил, че щом Христос поверил касичката с парите на ученика си Юда*, този ученик е най-добрия, най-напредналият. [*Биж „Изгревът”, т. 22, с. 762-763 - „Прережданията на Юда”.]
Това е така от гледището на обикновения човек. Но Христовата мярка беше съвсем друга, Христовите ценности бяха от съвсем друг, нематериален произход!
Тъкмо напротив - Той повери парите на най-ненапредналия ученик!
Той знаеше, че Юда ще Го предаде, както знаеше, че Петър ще се откаже три пъти, но не се погрижи овреме да прибере парите от Юда и да ги предаде на най-надеждния си ученик. Напротив, остави Юда да се занимава с парите, с тази най-долна и най-низша работа в една окултна Школа, която нямаше нищо общо с мисията и Учението на Христа!
Касата, парите, грижите по тях... са човешки работи и здраво държат мисълта и съзнанието към тях на този, който се занимава с тях, насочват го към земята, спират полета му към небето. Христос пожертвува Юда да се занимава със земното, за да даде възможност на другите, останалите ученици да се занимават с небесното, да отправят душите си към Бога.
Същото направи и Учителят - когато Си заминаваше - повери цялата касетка с парите на един ученик*. [*Тодор Стоименов -„Изгревът”, т. 31, с. 154. Какво остана от братския десятък, оставен от Учителя Дънов - виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 275-276.]
Самият този ученик и всички, които знаеха това, си мислеха, че той е най-напредналият, че той ще замести Учителя. Тези, които си помислиха така, показваше, че техните съзнания са много материални, почти не се отличаваха от съзнанията на обикновените хора, които нямаха нищо общо с Учителя!
Съвсем друг би бил въпросът, ако Учителят беше поверил на този ученик не касетката с парите, а духовни тайни, беше наистина го посветил.
Но тогава щеше да има силата, а той я нямаше, нито имаше съответната чистота!
