Те не искаха да разберат, че не физическата близост е истинската близост с Учителя. Ученикът може да е на другия край на света, може да не е видял никога Учителя, дори да не знае за Неговото съществуване, и пак да бъде близо до Него.
Близо до Учителя е всеки, на когото съзнанието е единно, чисто, който има само едно мнение за Бога, който ясно чувствува Бога като същество, в съзнанието на Което са включени всички същества, от най-малкото до най-голямото, за които Той еднакво се грижи, че няма друго по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво същество от което да изтича живота.
Животът на цялата Вселена се крие в Бога. Той няма равен на себе си. И най-големият грешник и най-големият глупец, като мислят за Бога, някъде дълбоко в тях нещо трепва!
А най-добрата мярка за такъв ученик е, че той е тих, благ, скромен, без нито следа от тщеславие, не го терзаят никакви противоречия и винаги е здрав.
А при заболяване, винаги се лекува само по методите, които Учителят е дал. Такъв ученик помага на другите да се лекуват.
Само чистото единно съзнание създава условия за здраве, и ако ученикът е болен, това показва, че не е чист, че е раздвоен, и че е нарушил някой природен закон - ял от забранения плод.
Без нарушение на закони - няма болести!
Затова учениците не трябва да си правят илюзии, и да се оправдават.
Те трябва да застанат лице с лице със себе си, да се чистят, да изправят грешките си и болестите от само себе си ще изчезнат.
На тези и подобни грешки, станаха жертва много ученици. Едни мислеха, че са първи без да бяха, а други сгрешиха като ги помислиха, че наистина са първи.
Това донесе много пакости на Братството. Тези, които стояха близо до Учителя, защото имаха нужда от целокупната Му помощ, защото иначе не можеха да живеят, дадоха на това неправилно тълкувание, че са напреднали и създадоха около себе си атмосфера на страхопочитание. После бяха принудени по всякакъв начин да подържат това мнение, затова почнаха да позират, да играят роля на светии. Скоро в светостта си и те самите повярваха, тъкмо тогава стана най-лошото. А за тези, които истински виждаха, беше ясно, че тъкмо светост не им достигаше, защото я търсеха отвън - търсеха да бъдат признати. Така се стигна до лицемерието. Много братя и външни хора се съблазниха, повярваха и възхитиха и после се разочароваха.
Тези самозвани напреднали ученици, понеже нямаха силата, послужиха си с методите на света - лъжата и насилието!
Влязоха в конфликт с властта и с това станаха причина да бъдат иззети стотици хиляди томове ценни беседи на Учителя, и много непечатан материал. Тези братя бяха стигнали дотам, че публично се похвалиха, че са посветени, без да имаха качествата, знанията и силите на посветения!
В книгата „Учителят”, излязла след заминаването на Учителя, след имената на двамата ученика* имаше поставена по една голяма точка, каквито точки след имената на другите двама - нямаше. [*Големите точки са пред имената на Боян Боев и Борис Николов - съставители: д-р Методи Константинов; »Боян Боев; технически уредник: Мария Тодорова, •Борис Николов, Неделчо Попов]
Тъкмо тези двама ученици с големите точки пред имената им бяха поставени на съответния на „посвещението” им изпит, и понеже нито имаха посвещение, нито сила, нито можене - не издържаха!
Затова пък преминаха през страшни страдания, от които изпити излязоха като оскубани кокошки!
И Йов от библейския разказ беше подложен на изпит, взеха му всичко, но той имаше съответното посвещение и силата, знанията, затова издържа и после му върнаха всичко.* [*Това е вярно и е описано в „Изгревът”.]
Тази случка стана причина да се създадат големи противоречия и в други братя и сестри свързани с тях, да се явят разочарования, да напуснат Школата. Някои се разболяха, а други се върнаха в света, трети станаха оръдия на Черната ложа!
