А всеки, който видя как евреинът погледна момичето и офицера, когато Учителят му каза да напусне кабинета, му беше от ясно по-ясно, че той се уплаши какво ще стане с момичето, което обичаше като остане наедно с офицера. Всичко което по-нататък каза и направи, беше само параван, зад който се гушеше страхът.
Тсва е най-много играният фрагмент от артисти на сцената, и от останалите хора в живота. Всички крият истинските мотиви на постъпките си. Това за артистите на сцената и за хората в живота е в реда на нещата, защото живеят в света на интересите си и по закона на правото на по-силния.
В този свят и живот, да се крият мотивите на постъпките поне на първо време и външно не носи никакви лоши последици, тъкмо напротив, за тези които умно ги крият, съдействува да постигнат целите си - да успеят в живота. Разбира се, под успех трябва да се разбира от тяхно гледище. Но за едно съзнание с широки и високи интереси, за каквото претендираше евреинът, дошъл да получи знания за същината на нещата и в присъствието на едно абсолютно добро, справедливо, силно... същество както той самият, седнал в нозете на Учителя му беше говорил, страхът нямаше място.
Тъкмо този страх показваше, че той беше раздвоен - едно говореше, а съвсем друго мислеше. Страхът го издаваше, че това което говореше, не вярваше, то беше заучено като красива и интересна форма, но нямаше съдържание в него.
Още тук трябва да кажем, че страхът под каквато и да е форма, предлог и по какъвто и начин да се проявява, е абсолютно недопустим и при най-елементарните посвещения! Страхът е една форма на нечистота на съзнанието, той е чужд елемент на съзнанието, който се е вмъкнал в него и внася дисхармония и нарушава единството му.
В животинския свят - най-високият закон, най-високата степен на морал, това е страхът - правото на по-силния - по-силният винаги има право, по-слабият винаги трябва да отстъпва. Това е най-високото морално постижение в животинското царство. А посвещението е състояние и знание от по-висок ранг на обикновените човешки състояния.
Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно!
Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението.
Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление.
Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е. да поправят погрешките си, да преминат от това животинско състояние в човешко. Най-висшият закон в сегашното развитие на човечеството, най-високият морален закон, това е правдата.
Всеки страх говори, че съзнанието е още животинско, че се подчинява на животинския закон. А в света на посвещението най-висшият закон, това е Любовта.
И така, в света на животните най-висшият морален закон, това е страхът - правото на по-силния. В света на обикновените хора, най-високият морален закон е правдата - всекиму според нуждите. И най-после, за света на посвещението, най-висшият закон е Любовта - всичко имаш, целият свят ти принадлежи и нищо нямаш, нищо не своиш.
