Учителят познаваше до най-малки подробности човешките души!
Знаеше техните стимули, насоката на техните движения, законите на които се подчиняваха, знаеше конфликтите им и техния произход и извори. Всеки жест, мимика, постъпка, ... всичко, всичко от живота на хората му говореше, често викаше, крещеше и издаваше вътрешното съдържание на хората. Той гледаше душите, съзнанията на хората като през стъкло, знаеше всичко, което става там вътре!
Евреинът като смяташе, че много знае, искаше без да премине през низшите степени на посвещение, направо да му бъдат разкрити тайните на битието. Учителят избра днес този плодотворен и много подходящ момент, който самият живот естествено му поднесе, да провери готов ли беше той за посвещение. Впрочем Учителят знаеше много преди това и сега, защото цялата душа на евреина беше разкрита, той я виждаше така както ние виждаме с очите си някой предмет. Но въпросът беше друг -самият евреин да осъзнае това, да насочи погледа си към себе си, към душата си, към съзнанието си и да види това, което Учителят гледаше.
В съзнанието на евреина, освен идеята за посвещение имаше и много други, между които както казахме и идеята да се ожени за момичето. Това той дискретно беше поверил на Учителя и искаше Неговото мнение, както правеха и много други ученици и обикновено се женеха, без да послушат съвета Му.
Идеята за жененето е една обикновена идея от живота на всички хора! Тя е идея и от животинското царство, а посвещението е една идея от много по-възвишен порядък - от порядъка на най-напредналите хора на дадена епоха!
Посвещението е идея, присъща само на напредналите човешки същества, затова идеята за посвещение и идеята за оженване са несъвместими!
Посвещението ангажира всички сили и целокупния живот!
Необходима е абсолютна чистота, каквато евреинът не притежаваше. Учителят включи в съзнанието му нови елементи, разшири го, за да осъзнае нечистотата, раздвоението и с това поне за в бъдеще да го подготви за посвещение, защото всеки неуспех е една крачка, стъпало към успеха.
Учителят каза на евреина да излезе, да напусне кабинета Му. Какви бяха Неговите съображения, никой не знаеше, за тях можеше само да се предполага. И всеки в предположенията си, ще изхожда от височината на която се намира, а Учителят беше на несравнено по-голяма височина. При това, между съзнанията на всички останали Негови ученици и другите хора изобщо и съзнанието на Учителя имаше много малко общо, както и между съображенията от които Той се ръководеше в постъпките си. Едно се знаеше с положителност, и то е само принципно, че Той с цялото си същество изпълняваше волята Божия, и нищо повече.
Учителят след дългата похвална тирада на евреина, посочи му стол да седне, да остане в стаята. Наглед външно и от гледището на останалите обикновени хора това, че Учителят каза на евреина да напусне кабинета Му и той не го напусна, остана разбира се с Неговото разрешение, нямаше нищо особено, още по-малко може и би трябвало да се търси някаква драма или трагедия или какъвто и да било конфликт.
