Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението!
Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение.
Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила!
Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш!
Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето.
При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин!
Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи.
Евреинът мислеше, че е много силен, защото беше много чел, и защото околните се възхищаваха на знанията му, без да разбира, че четене на книги и знания без можене и притежание на сила е излишно бреме, че всичките му знания, получени от книгите и живота, мислите му за себе си и отношенията на хората към него могат да подигнат самочувствието му!...
Но всичко това е абсолютно без значение, ако той не притежава съответните сили на знанието, ако мислите му за самия него не се покриват с истината за него, ако на мненията на хората в него, не отговаря съответното съдържание! В такъв случай, ако няма силата на знанието, което притежава, ако не отговаря с нещо реално на мислите за себе си и на мненията на другите, всичките му знания са един много тежък товар който, за да го носи и подържа, трябва да изразходва големи сили.
Такъв човек едва се движи в обикновения път на живота, колко по-трудно би се движил той, ако понесе и товара на една жена, на деца, на семейство! Още повече, като му предстои да се движи не по обикновените пътища на живота, които са асфалтирани, а по планини, чуки и места без прокарани пътища, места, където още човешки крак не е стъпвал, места през които той трябва пръв да мине и да направи пътека за другите след него!
Затова, който иска посвещение, трябва да бъде лек и без товар, защото и лекият и без товар едва ще издържи!
Не само това, но желаещият да бъде посветен, трябва да придобие и специални психически и физически качества и знания - да е готов абсолютно безкористно да използва тези познания за доброто на хората, да стане съработник на Бога, да изпълни волята Божия!
За това се изисква чисто, единно съзнание и знание да се пази то чисто и единно, да се знае кое може да го раздвои и замърси, защото е необходимо всичките му сили да бъдат насочени към една цел. Защото в нечисто съзнание както в нечист съд, не може да се постави нещо чисто без да се нацапа, повлияе от нечистотата, оскверни, промени и следователно да има лоши последствия за посвещавания и за обществото.
Третото съзнание беше съзнанието на Христов. За него много казахме и за в бъдеще, още повече ще кажем.
