-Сега почнахте да ми харесвате, говорите последователно и с логика. Пак ще се върнем на този въпрос, но сега искам друго да Ви запитам. Като отдавате толкова голямо значение на „Истината”, тя има ли значение и при изкуството?
- Истината и само Истината има значение за всичко в живота! Тя има отношение към целокупния живот, тя е реалното в живота, само тя е, която тегне върху блюдото на живота.
В края на краищата, всичко се стреми към нея. Душата пък непреодолимо се стреми съм свободата, това което може да я направи свободна е Истината.
- Нали за философска истина става дума?
- Една, само една Истина има. Философската истина е празно умуване на слепци. Зрящият я вижда, затова не умува. За него тя е живот - свобода. Много са пътищата, по които влизаме в природата, но един е пътят, по който можем да влезем в света на Истината. Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява, Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е висшето проявление на Любовта.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 773-775]
-Думи и само думи! Като че ли има някаква красота в тяхното съчетание, но връзка не виждам! Вие явно парадирате с безупречния си английски, познавате английската философия и литература... Или, чакайте, чакайте, нещо друго искам аз. Дайте ми един пример за „слепците” и „зрящите”.
- Да Ви дам - обърна се безразлично към Христов Учителят. - Кой би пожелал да му се доказва съществуванието на Слънцето? Обикновено у тези, които имат здрави очи, не възниква въпросът да им се доказва съществуването на Слънцето.
- Ясно, искате да кажете, че хората на науката са слепците, а Вие зрящи.
- И хората на науката ще прогледнат, както и ние не сме били зрящи.
