За пръв път днес Учителят говореше така направо и повелително.
- Дразни ме, че всичко свързвате все с Вашия Бог!
- Защото Той е началото и края на всичко.
- Защо никой никога не е видял Бога?
- Защото, ако някой Го види, Той вече няма да бъде Бог. Ако Слънцето е близо до нас, ще го видим ли? - Ще изгорим!... Благодарение, че е много далече ние го виждаме. А това, което виждаме съвсем не е Слънцето. А Бог е несравнено, безкрайно по-голям от Слънцето и при това е съвсем близо - в самите нас, и затова не Го виждаме.
Подполковникът се измори, а може би и от интересните разговори, които водеше, стана още по-добър.
- Господин Дънов, според Вас как ще се оправи света?
- Светът е оправен, няма какво да го оправяме. Ние можем само да объркаме, и сме го объркали. Той е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Ние всички живеем при условията, които заслужаваме. Те са резултат на нашите мисли, чувства и постъпки. Ред е на славяните да възстановят правдата и мира.
- Искате да кажете за СССР ли? - Учителят не отговори.
- Това Вие ще кажете! - отговори строго Учителят.
- Ами, ако не го оправи какво ще стане? - запита пак Христов. Но въпросът му показваше, че не вярва в уреждането на света от СССР.
- Америка ще бъде натоварена. Тя вече се готви за това.
- Тук вече Ви хванах, явно си противоречите! - Изведнъж Христов си възвърна буйността, стана пак лош. - Но да продължим, но ако и тя не го уреди?
- Тогава сам Господ ще слезе с огън и мълния да го уреди.
