Учителят пак остана безразличен. Затова пък офицерът избухна:
- За пръв път виждам такъв чудак като Вас! Ще Ви залепя плесница! И тя ли няма да Ви направи впечатление? Или искате да ми кажете: „Не представляваш нищо!”
- Можете да опитате и с плесница - заговори с досегашния равен и благ тон Учителят. - Ръката Ви за цял живот ще остане издигната, как ще я приберете?
- Това е много интересно!
- Но за това интересно скъпо се плаща - отвърна Учителят, като че нищо не каза.
- Ще опитам да видя, как ръката ми ще остане във въздуха!
Но веднага си помисли, че такава постъпка няма да бъде съвместима с английското му възпитание, за каквото претендираше. А колкото до грубостите си, оправдаваше ги с искреност. Мина му дори мисълта да се извини за тазсутрешните крясъци, което разбира се не направи - това беше вече свръх силите му! Затова, може би запита с мек тон: „Извинете, но аз не мога да си представя как можете да говорите толкова несвързано: започвате една мисъл, не я свършвате, започвате втора, трета, четвърта и нито една не довършвате, не изяснявате! Всичко у Вас е една каша! Просто думи, думи и само думи, без връзка, без логика!... Направо глупости!”*
[* Отговорът е, че Той хваща мисълта идваща от всяка глава и отговаря, за да освободи стаята Си от мъглата, дошла чрез тяхната мисъл от главите им.]
- Обикновено хората виждат у другите това, което те самите имат най-много - отвърна пак безстрастно Учителят, само защото трябваше да каже нещо.
Христов не възрази. Приближи се отново до библиотеката, и почна да разглежда книгите.
