Веднага стана, съблече шинела си и отиде при окачалката, която беше до един от библиотечните шкафове. Но тук му се сервира друга изненада! От стъклата се виждаха красивите гърбове с надписи на добре подредените книги, а той много обичаше да разглежда книги. С един съблечен ръкав на шинела си, той се загледа в книгите.
- Тук е английската енциклопедия - на кого е? - запита изненадан и изгледа Учителя, като че ли до сега не беше Го виждал. Отново си върна погледа на книгите и зачете по гърбовете им: Хобс, Мах, Юм, Лок, Дикенс...
- И всичко на английски! На кого са тези книги?
- Мои - отвърна тихо и кротко Учителят на английски.
Офицерът отново Го загледа. Ядоса се на себе си! Как можеше тъкмо той да не знае и да пита? И то един старец!...
Пак срещна погледа на Учителя, и потъна в неговите дълбини като в океански бездни! Помисли, чу или направо с душата си разбра: „Много, много неща не знаеш, и не можеш да ги знаеш! Това, което видя и ти направи такова силно впечатление е нищо, в сравнение с това, което е в действителност! Още много неща ще видиш! - Едни от тях ще разбереш, а други не. Мойте знания и сила, не са взети от тези книги! Това, което виждаш, е само декорация на сцената. Тя не е реална, това е публиката, от която си и ти, каквото и да мислиш за себе си! Има едно знание, не на декорациите, а реално, вечно знание, което не се мени и то е, което дава живот и сила. Него аз зная, и него ти предлагам!...”
Очите на офицера засветкаха! Ужас и гняв се изписа на лицето му:
- Аз така не мисля, аз така не говоря! Така можеш да мислиш само ти
- хитър дядка! И с мене ли ще се опитвате по този начин? Въпреки всичко, и това няма да Ви помогне! Знаете ли как силно искам да Ви засегна, унижа, смачкам!...
Но в него остана загадката как стана всичко това!
Учителят го гледаше и слушаше като човек, който е глух, не чува или не знае езика, на който Го обиждаха или най-после, беше зает с нещо, което беше толкова важно, че беше погълнало цялото Му занимание и за обидите не оставаше нито време, нито място.
Стана и от един шкаф извади три книги. Това бяха първата и втората серия от беседите Му „Сила и живот”, и първата Му печатана книга „Наука и възпитание”. Подаде му ги. Офицерът едва сега съблече и другия си ръкав, закачи шинела на закачалката и запрелиства книгите.
- Бие сте печатали още в 1895 г. „Наука и възпитание”? И в нея ли пишете, както днес говорихте - глупости?
