Евреинът слушаше Учителя, мислеше си за това, което му каза работника и често прогонваше мисълта от съзнанието си, че този офицер може да му отнеме момичето. И въпреки усилията му, тази мисъл се наложи и остана продължително у него!... Той гледаше момичето и си мислеше, питаше се: „Какво ли мисли тя сега за този офицер? Как ли ще се развият нещата по-нататък?...”
Една възрастна сестра се приближи до евреина, и прекъсна мислите му:
- Абе брат, какъв е този офицер? Той не знае какво говори! Не разбира какво го чака! Той обижда Духа! Бог да му е на помощ! За обида на Духа, само смъртта може да изкупи греха му!
- Имаш пълно право сестра, и аз така мисля - отвърна сериозно той, като продължаваше да си мисли за момичето и Христов, които в съзнанието му вече бяха свързани. Останалите от групата младежи гледаха иронично на тази сестра. Но тя не забелязваше иронията или не искаше да знае, затова продължаваше:
- Каза ми се, че този е прероденият блуден син дошъл да търси баща си, но още е тъмно пред очите му! Не Го познава - гледа и не вижда, слуша и не чува, не разбира!...”
И като се обърна към младежите, екзалтирано заговори: - Всички трябва да се молим Бог да снеме превръзката от очите му, защото дяволът го е превързал, за да не види Учителя!
- Сестра, кажи защо ти викат Марийка Захарната?* [*Виж „Изгревът”, т. 15, с. 316.]
- Защото словото ми е захарно, Божествено, и защото живея при Захарната фабрика. Едното и другото не са случайни!
- Тогава иди да озахариш този горчив офицер - някой й подметна пак на шега.
- Като ми се каже и това ще направя - отвърна тя самонадеяно.
