Подполковникът млъкна. Учителят заговори. Отново настана тишина в двора, всички заслушаха внимателно - разбира се, не за дълго.
Подполковникът отново започна да апострофира. Пак се зашушука. Работникът от фабриката, който стана причина да дойде днес подполковникът, гледаше с укор младежите от групата. По негово мнение те бяха прекалили, затова тихо и мълком се приближи до тях и им заговори:
- Братя, дръжте се добре, не го провокирайте! Ще го предизвикате, ще извади пистолета си и ще почне да ви стреля, няма да му мигне окото!
- Защо да го слушаме? Всичко това ние сме го слушали и го знаем! Можем дори да му покажем, откъде го е взел - всичко е купено от битпазар! Той трябва да разбере, че не искаме да го слушаме - искаме да слушаме Учителя:
- Вместо да го защитаваш, по-добре ще направиш да отидеш и му кажеш да си отива - възрази един висок, симпатичен мъж, но беше прекъснат от друг:
- Сериозно ли казваш, че стреля, от къде знаеш това? - И всички почнаха да се смеят.
- Как откъде - началник ми е! Ако първи път не улучи или пистолета направи засечка, вади втори пистолет!
- Той цяла оръжейна носи! Колко души до сега е застрелял? - запита един брат със заекване.
- На тебе брат, не току така ти е вързан езика! по-добре е да мълчиш, да си поправиш грешката заради която са ти вързали езика - му отговори работникът злъчно - защото може да ти дойде някой куршум като гръм от ясно небе.
- Лош стрелец е! - подметна евреинът.
- Аз Ви повтарям, погледнете сериозно на въпроса. Вие поне сте интелигентен, учен човек. Той не се шегува! Всички във фабриката го познаваме - щом повиши глас, преди да е позеленял, оставяме всичко и бягаме!
- Защо не се оплачете, как може така? - запита евреинът загрижен.
- А знаете ли инък, колко справедлив и добър е? Иска да ни направи като англииските работници-да работим без надзор, да изпипваме до най-голямо съвършенство работата си, да сме честни, работливи... и никаква лъжа, никаква измама не търпи! За правдата и истината умира, а за лъжата човек убива.
- Интересна правда - особен специалитет - възрази пак евреинът, но вече сериозно и още по-внимателно загледа подполковника!
- Въпреки дефектите му, всички във фабриката го обичаме! Той от никого не се страхува! И генерал и министър, ако и цар да дойде, с всички се държи достойно, безстрашно! Няма да му трепне окото и тях да изобличи! Държи страната на работниците, и в никой случай не позволява да бъдат ощетени! Стамболийски му е приятел. Често идва във фабриката и осъмват в разговори. Носят се слухове, че го канили за министър на войната. - Красивото момиче, с втренчени очи гледаше и слушаше!
- Много е млад за министър! - намеси се то.
- Знаете ли колко е умен?! И репарационните комисии*, които идват във фабриката, се възхищават от него! Той разговаря с тях направо на френски и английски, и то много добре! Това ни казват преводачите, защото никога не ги използвал. [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 9; т. 31, с. 731]
Подполковникът продължаваше да се пени!
В интелектуалната групичка си взеха бележка от предупреждението на работника, и станаха по-сериозни.
