НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

16. Общ окултен клас: 22 окт. 1941 г., сряда

Боян Боев ТОМ 32
Алтернативен линк

16. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

22 октомври 1941 г., сряда


Говори се за свобода. Ако човек не е свободен да мисли каквото си иска, не може да чувства каквото си иска и не може да работи каквото си иска, свободен ли е? Човек трябва да подбира нещата. Някой път от най-малката идея зависи твоето щастие или нещастие. Минавате покрай някой болен и казвате: „Да не би и аз да заболея?” Вие мислите, че нищо не сте направили, но след 2-3 месеца ти хващаш тази болест. Тя се дължи на тази мисъл, която сте турили. Или може да минеш покрай някой художник, писател или красив човек и си казваш: „Ще стана един ден и аз като него.” И забравяш го това. Тази мисъл се поддържа постоянно в теб и се роди една мощна сила в тебе.

Не оставяйте отрицателните мисли в себе си. Цял свят все отрицателни мисли има. Господ, Който ви обича и като вярвате в Него, Той всяка сутрин идва и работи върху вас.

Но един ден намерите едно друго Божество, лъжете Господа. До тогава веждите ви, очите ви, лицето ви се очертаваха добре, като намерите втория Господ, лицето ви се набръчква и ти си се свил.

Теб ти е останало да се жениш! Че колко пъти ще се жениш? Еднъж като си роден, женен си. Като срещнете която и да е, казвате си: слугува ли този човек на Господа както тебе? Ако слугува на Господа, поддържай връзката си с него, ако не слугува - стой настрана.

Като срещнеш един човек, зарадвай се, виждай във всеки човек Божието благословение. И навсякъде, и в типовете, и в дърветата, навсякъде виждай Божието благословение, което се разнася чрез тях. Кажи за себе си: „Аз съм един от тези, които трябва да разнасят Божието благословение навсякъде.”

Като станете сутрин, ще се чистите. Молитвата е един начин за пречистване на ума, сърцето и тялото. Ние някой път като не разбираме, мислим, че молитвата е трудна. Не, тя е най-хубавото нещо. Сутрин като станеш, да поговориш с Господа един-два часа. Вие колко говорите? Само казвате: „Работа имаме!”, и тръгваш на работа.

Дебелите въжета как са станали? Дебелите въжета раждат ли се дебели? Най-първо имаме един тънък конец, към него се прибавя втори конец, после трети и така, и стане дебело въже. Също така, дойде ти една мисъл, втора мисъл и т.н. Тогаз имаме резултат. С една мисъл, с най-тънкия конец, много малко работи стават. С един конец не може да се свърши голяма работа. Като те заболи крака, да не викаш, че те боли и като усещаш това, да не викаш пак.

* * *



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ