Виждали ли сте, как есенно време пъстървите скачат срещу водите и бързеите?
Силни риби и пъргави! Пъстървата се засили във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм риби да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата.
Пъстървата има остро зрение. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиво или зеленикаво, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения - стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже за мислите на човека.
И тъй, аз лежах на затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. В изумрудените води пъстървите минаваха като сенки - светкавично.
Виждали ли сте се в изумрудените води на Големия вир? Тук ще видите голямото богатство на зеления цвят - от златисто зеления, наситен със слънчева светлина до тъмно зеления цвят в глъбините и подмолите. Рибите изскачат из водата, засилват се във вира, случва се някоя риба да падне на самия водопад - тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.
Аз се радвах на силата и красотата на живота - на неговата първична чистота. Тук царува мир - човек забравя малкия и личен живот и се приобщава към Големия Всемирен Живот.
На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма - вървеше спокойно, в краката й се въртеше и играеше мече. То беше вече доста израстнало. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби, и нещо съобразяваше. След това нагази във водопада, дойде до големия объл камък и се прилепи до него.
Като се успокоиха рибите, пак почнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата, запращаше пъстървата на брега. Там мечето смешно играеше със скачащите риби - ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли 5-6 риби и излезе. Отърси се хубаво от водата, събра лова и направиха пиршество с мечето. Изглежда, че то за пръв път вкусваше такава храна - много му хареса.
Щастливата двойка след това пак изчезна във вековните гори, където те бяха господари. Човекът не беше проникнал още в тяхното царство.
Има нещо тайнствено, първично в този живот! И тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби.
Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея - тя е песента на живота!
