Седях в градината на една пейка и се греех на лятното слънце.
Като се вглеждах по земята, видях мравки, които мъкнеха динени семки. Семките бяха дребни, и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята, заинтересува ме, как ще вкарат семките тъй като отвора беше малък. Първата мравка домъкна семката до дупката, опита се да я вкара - не можа, семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, на която главата беше два пъти по-голяма. Тя опита семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката - през всичкото време пипалата й усилено работеха.
Мравката с голямата глава влезе в мравуняка, след малко се завърна с 5-6 мравки с големи челюсти. Пипалата показваха какво трябва да се направи. Работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно е, в мравуняка имаше специалисти и всеки знаеше добре работата си.
С живота върви и разумността неизменно - където и да го срещнем, в каквито и първични форми да бъде.
ДИВАТА КОЗИЧКА
От хижа „Заврачица” прехвърляхме Родопите, за да слезем към Разлог.
