Отивахме към Балкана, по главното шосе срещу нас се зачу сладостно звънче, а след малко се зададе магаренце натоварено с дърва. То пристъпяше внимателно. Зад него вървеше старец, той се държеше с едната ръка за товара, а в другата държеше тояжка. Всички които срещаха стареца, го поздравляваха приветливо.
Дядо Русин - дървар, преди две години ослепе, сега продължава пак да носи дърва. Неделен ден син му събира дърва в гората на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, че то спазва правилата на движението - движи се винаги на дясно. Разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прикосява. То знае клиентите на дядо Росин в града и го води право там.
На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за в къщи.
Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй което изкарват, им е достатъчно. Те са богати. Те имат най-голямото богатство - Любовта.
