11.1. Разказах какви неприятности съм изживял, докато организирам и да закарам на моя сметка към десетина музиканти -отиване и връщане.
11.2. Когато тръгнахме на 25 октомври с влака и пристигнахме по обед, то мен ме закараха в салона на Читалището да подготвя апаратурата за концерта.
Върху мен се стовари цяла скала от психически натиск, която искаше да ме смаже!
11.3. В залата на салона за концерта имаше около 100-150 човека. Аз смятах, че ще се напълни, и че ще има правостоящи. Пълна заблуда! Не знам как го изживях! Беше ден петък. Някой в мен плачеше от големата обида!
11.4. В събота последната от месеца пристигат от селата, събират се в салона в Градината и си провеждат своето тържество. Те пеят цела нощ, и на следващия ден си заминават.
Аз съм пред салона. А вътре имаше над 300 човека. Гледам и не вярвам! На моя концерт - 100 човека, а тук са 300 човека.
Обяснете си го. Не можете.
11.5. На следващия ден, неделя сутринта гледам и какво да видя! В салона сутринта има не 300 човека, а към 400 човека. Всички седят и слушат едного, който се е изправил и им проповядва.
Е, това никак не очаквах! До къде стигнахме със заблудата! Кой ме заблуди и ме докара в Айтос, за да преживея такова унижение?! Хайде, отговорете ми. И до сега не мога да си отговоря!
11.6. След обед се качихме на влака, и след много разправии с кондуктори пристигнах в София.
За мен това беше личен мой провал. Признавам го. Не очаквах.
По-нататък нищо не ме учуди. Бях разрушен. Нищо не можеше да ме изненада вече за Айтос.
11.7. Как се докарват в София обратно чувалите с книги? Бяхме оставили книги от „Изгревът", том V и том X. Никой не ги купува.
Заминах за Айтос. Срещнах се с ръководителя Андон, и отивам да видя къде са сложени книгите. Гледам в едно мазе 4 чувала с книги и двата портрета на Георги Куртев от концерта в София. Направо ми прилоша! Но изтърпях унижението.
11.8. После ги сложихме в една каручка, впрегнахме едно магаре и така тръгнахме Андон, аз и Таню - син на Желю Танев. Виж „Изгревът", том X, с. 585-602.
Непрекъснато разказваше истории от Братството в София. Всичко, което говореше беше верно, и аз почти съм го публикувал. Казах му да ми го напише и ще го публикувам от негово име. Обеща, но не направи нищо.
Те са такива. Действат зад гърба на човека.
11.9. Пристигнахме на гарата, стоварихме 4-те чувала, после ги таксувах по влака и те заминаха като багаж за София. Аз се прибрах в София, после взех такси и си прибрах 4-те чувала с книги.
Вие знаете ли какво представляват 4 чувала с книги, и колко тежат?! Нямате представа какво аз преживях! Друг път не желая да ми се повтори!
11.10. И от тогава аз се зарекох да не ходя в Айтос. И не съм ходил
Но сега правя два концерт-рецитала за Георги Куртев и Айтос със 180 снимки, с големина 32/23 см.
Ще разгадаете ли защо го правя? Сега трябва да се доказвам, че аз съм, който е движил тази програма за запазване историята на Айтоското Бяло Братство.
11.11. Дъщерите на Георги Куртев разказаха всичко, и аз съм го публикувал. А Георги Събев се доказа, че е летописеца на Айтос и Георги Куртев. Той му бе зет, водеше дъщеря му Донка за жена.
Благодаря му, както на него, така и на дъщеря му Лили Анастасова, по мъж!
