10.1. Посвещението на „Изгревът", том X е написано на 2 юни 1999 г. По-добро Посвещение не може да се напише!
Едва ли някой да го е чел и запомнил! Книгата излезна от печат през 1999 г., докараха ми я в София и ми я захвърлиха на тротоара пред кооперацията. И реших, че повече няма да печата във Велико Търново, и спазих решението си. Тираж 2 000 броя.
10.2. Имаше много големи противодействия! Явиха се явни и скрити врагове. Описано е всичко в раздела „История на Айтоското Бяло Братство, поучение за человеците земни и небесни" в „Изгревът", том X, с. 644-682.
Проучете го много добре, за да не ви заблудят - някой злосторник!
10.3. В „Изгревът", том X на с. 653 има заглавие „Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала „България" на 15 юни 1991 г." Всичко написано на с. 653 е верно и важи и до днес.
Аз работих с един художник, занесох му снимки на Учителя, той ги включи на прожекционен апарат, излезнаха на екрана и по него той скицира два портрета, които аз одобрих. Намерихме човек от провинцията от Айтоския край, който ни донесе рамка и платно. Накрая ги закачихме, и ги закачихме на сцената - Учителят и Георги Куртев.
Отпред на входа бяхме направили големо съобщение за концерта на един такъв голем плакат.
10.4. На с. 654 от „Изгревът", том X има съобщение за концерта, програмата и участниците. Денят е 15 юни 1991 г. Местата са 220 и имаше 100 човека правостоящи, застанали прави между редовете. Водеща бе Вера Паскова, която бе избрала много сполучливи мисли от Учителя. Беше невероятно присъствие от Небето! Всички го усещаха.
Такъв голем възторг никога не се е повторил в моите следващи концерти до сега - 58 на брой от 2001 г!
Най-много ми хареса изпълнението на тромпета с електронния орган на Ина Дойнова! Но има едно изпълнение от 3-4 песни, които никога не се повториха в такова изпълнение!
За моя голяма изненада, след 25 години разбрах, че този концерт аз съм го записал, и ще го извадим на компактдиск. Той ще ми послужи. Има бъдеще.
10.5. Бях направил един сборник за Георги Куртев, заплатих си добре, но ме излъгаха и изиграха. Отпечатиха брошурата, но беше некачествена и пълен провал за мен!
Георги Събев, който бе печатар, ме пита: „Абе така ли се печати?" Отговарям: „Така се печати, защото ме излъгаха и изиграха, и провалиха!" - „Друг път внимавай и се учи", бяха думите му. Уча се непрекъснато.
10.6. След този бляскав и възторжен концерт, председателя на т.н. Братски съвет Илиян Стратев, започва да върви по провинцията от град на град да държи речи за Учителя. А онези, които го придружават и му свиреха, бяха Йоана Стратева и Ина Дойнова. Те вървяха с моите инструменти, които им бях връчил. А програмата беше моя. Вървяха с него години наред. А мен ме забравиха.
Ето, изминаха 25 години, и досега нито един път не са ме поканили и аз да държа некъде реч! А канят други хора. А защо? За справка виж „Изгревът", том IV, с. 614-645, където всички музиканти се подписаха срещу мен в едно изложение на Братския съвет. Аз ги качих на сцената, а те ми се подписват срещу мен. И след това всеки си заплати, както трябва.
Пристигнаха Архангелите - оня с меча и оня с копието, и въздадоха своята правда. Това бе отговорът на „Организираната лъжа".
10.7. Концерт в читалище „Васил Левски" - Айтос, по случай 120 годишнината на Георги Куртев. Виж „Изгревът", том X, с. 661-662. Всичко написано е верно. Онзи, който най-много ми помогна, бе Петър Тодоров. Беше инвалид и се движеше с патерици, но ме закара с колата си до Читалището, за да уговоря с директорката за заплащане на салона. Тя се оказа негова братовчедка. Заплатих сумата. Казах, че няма да има билети, а с вход - свободен.
По време на концерта този човек получи кризи, и беше на легло. След свършване на концерта, отидох при него. Той лежеше на леглото си. Благодарих му! Казах му, че сме победили този път. Много се зарадва. По-късно, след години, снаха му ми изпрати неговата снимка. Той си беше заминал от този свят.
10.8. Работата ми с Георги Събев е описана на с. 662-664.
По-късно аз му изнесох два концерта: един за случки при Георги
Събев на 27.05.2006 г., а друг със случки с Учителя в София на 29.09.2007 г. Те са извадени на CD и са качени на интернет-страница: http://www. izgrevat.com
При единият концерт беше дъщеря му Лили, и когато извадих 2 големи портрети на Георги Събев, тя залитна от изненада! А за следващия концерт тя бе заминала за Бургас, понеже сина й беше болен.
Запазили сме всички снимки, залепени на картоните и ще ги окачим да се гледат на 28 март 2015 г. на концерта за Георги Куртев.
10.9. Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя Дънов, виж „Изгревът", том X, с. 664-672.
Надка Куртева беше дошла в дома на Марийка Марашлиева и разказа за срещата си в Бургас, придружена от Койна. Аз й казах, че за тази случка ще се разведа с Милка Кралева.
Разведох се и после й показвах документа от съда. Гледаше ме и не можеше да повярва!
Аз трябваше да докажа, че съм прав. И го доказах. А лъжата си остана при тях до ден днешен.
10.10. „Щеше ли да го има „Изгревът", том X?", с. 672-676.
10.11. „Защо бе съхранена Градината в Айтос по времето на социализма?" - с. 676-678.
Думите на Весела Несторова бяха верни. Разказваше ми, че Георги Куртев е бил добронамерен, усмихнат, разговарял с всеки, но отвътре е бил като бръснач и е резал всичко.
Това също е верно. Аз съм го проверил лично. Ръководителят трябва да има и меч! - с. 678-682.
10.12. Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости. Всичко това е верно. И да се защитя, аз се разведох на 22 май 1989 г.
Развръзката към този случай дойде. Виж на с. 680-682. Не можете да повярвате ли? Всичко е верно. Всичко аз го изнесох на гърба си!
10.13. Ето това те представляват. Но Небето взе необходимите мерки, и нещата се развиха по съвсем друг начин. Искате доказателства? Ще ви ги предам в следващите точки.
10.14. В „Изгревът", том XI, с. 828, точка 10, точка 11 е описано много точно на с. 829. Няма какво да добавя. Но всичко се сбъдна. Сега от Айтос всички си заминаха и почти няма никой. Сложиха друг човек от Бургас да им бъде ръководител.
До там се стигна с пророчеството, че ще стане „място на запустението". Сбъдна се към 2015 г.
10.15. В „Изгревът", том XIII, с. 864 е разказа на Вихър Пенков, как в Айтос са отхвърлили „Изгревът", том X. Заставали са в редица, и не са пускали селяните да се доближат до книгите, които сме закарали.
Като ми разказаха, аз не можех да повярвам!
10.16. По същия начин бяхме закарали „Изгревът", том V и срещу него бе организирана група, която пречеше да се види от селяните. И то по заповед на Братския съвет от София, и те изпълняваха всичко.
10.17. Ето такива хора имат ли бъдеще? - Не могат да имат.
А такова място може ли да има бъдеще? - Не може да има.
Аз го знаех, написах го и сега 2015 г. го проверих.
10.18. Въпросът, който ми се задава е: Защо правя два концерта за Георги Куртев и Айтос - на 28 март 2015 г. и 25 април 2015 г.?
Отговарям: Тези концерт-рецитали са по сценарий, който аз направих. Фотоизложбата е създавана 6 месеца от мен. Вихър Пенков правеше снимките.
Аз трябва да докажа, че аз съм Този, Който бе изпратен да запази историята на Айтоското Братство и на Георги Куртев.
Аз съм, а не някой друг! Аз съществувам.
10.19. Аз употребих много усилие, подпомогнат от моите сътрудници. Ние трябва да спечелим битката, защото бяхме изпратени да защитим историята на Айтоското Братство и Георги Куртев.
