На следващият ден братът точно в 11 часа е в Салона на Изгрева. А той е отключен, когато в други дни е заключен, за да не влизат в него хора любопитни. Сяда на един стол и чака.
Минава се около 5 минути. Изведнъж усеща, че въздуха в Салона почва да трепери. След малко един сноп от светлина се явява. Слиза от небето и се забива в дън земя. Чува се звучение на някаква музика. Снопът е широк към един метър, а висок - отива нагоре в безкрая. Снопът от светлина става огнен. Огън и светлина заедно са на 3 метра от него!
По едно време вижда, че в този огнен сноп от светлина се очертава фигурата на човек. След малко той различава, че това е фигурата на Учителя. След малко Той с крака Си прекрачва през снопа и излиза пред него цял целеничък - в плът и кръв, както се говореше по онези дни и застава на 3 метра пред него.
Учителят Се обръща към него и казва: „Ето го моя кон-вихрогон. Нито очи са виждали, нито уши са чували, нито ръце са се докосвали до онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят! Божието Царство не е в плът и кръв, а в Светлина и в Дух Небесен! Светлина и Дух и Сила и Живот Небесен, това е Царството на Бога, но то не е на Земята, а в Небесата, където е домът на Господа Бога."
Братът е изумен! Само гледа и мълчи.
Учителят продължава: „Това, което видя вчера и днес, няма да го разказваш никому.
Когато Си замина след време от Земята, тогава ще ти изпратя човек, на когото ще разкажеш тези неща." И той ще го отпечати, за да бъде идеал на следващото човечество.
