Живееше в провинцията един последовател на Учителя Дънов. Обикновено българско село по онези години - от бедно, по-бедно.
През цялото време този човек повтаряше едно и също: „Учителю, в Тебе вярвам. И знам, че Ти Си живия Бог, слезнал на Земята. Но искам с око да видя и с ръка да пипна, че Ти Си истинския Бог на Земята."
Особено в последните месеци го повтарял по 3 пъти на ден. Това никак не е малко.
Минало не минало известно време, и ето той получава писмо от Боян Боев от Изгрева в София. Съобщава му, че са излезнали от печат нови томчета със Словото на Учителя и го подканва да дойде лично на Изгрева, и да си ги получи.
Братът пристига на Изгрева, сутринта слуша поредната беседа от Учителя Дънов, после излизат на поляната и играят Паневритмия. След като тя приключила както е било редно, всички се нареждат и един по един целуват ръка на Учителя. Дошел и неговия ред. Учителят му казал: „Ела след един час, защото за теб имам една работа."
След един час той е пред Учителя. Той му поднася един вързоп, обвит с бяла кърпа, развързва я и от там изважда едно килимче. Разгръща го с двете Си ръце и казва: „Това килимче, ще го занесеш по най-бързия начин до ул. „Опълченска" 66 и ще го предадеш на един човек, който чака да го закове на стената над кревата си."
Тогава е бил такъв обичая, жените изтъкаваха на стан такива дълги килимчета по два метра, широки по един метър, с различни шарки, и ги закачваха с пирончета над стените над кревата, където се спи.
Братът го поема и на бегом тръгва от Изгрева към града. А той е млад, силен и бърз.
Ето, след един час стига до ул. „Опълченска" 66, където на времето - преди 30 години е живял Учителя в дома на Петко Гумнеров. Посяга към вратата на външната страна на къщата, и тя е отворена. Някой я отключил. Влиза в двора, насочва се към стъпалата, качва се, чука на вратата.
След минута вратата се отваря и на входа е застанал лично Учителя Дънов в плът и кръв, както тогава се казва.
Братът гледа, мига и не може да повярва! Пред него е Учителя Дънов, но Той е възрастен - към 70 години, и в никакъв случай Той не може да е слезнал от Изгрева преди него! А той е взел цялото това разстояние почти на бегом. Гледа и се чуди, и чуди! Само премигва.
Учителят му казва: „Донесе ли килимчето?" Братът му го подава. Учителят го разгръща с двете Си ръце пред Себе Си и казва: „Нали искаше с око да видиш и с ръка да пипнеш, как Господ Бог чрез мене Се проявява на Изгрева? Ето Го. Видя Го. Пипна Го. Това е проявлението на Учителя. Това е моя кон-вихрогон.
Утре в 11 часа ще дойдеш в Салона, за да ти предам томчетата с беседи, които сме заделили за теб."
Братът кимва с глава. Върви, върви, връща се бавно и бавно към Изгрева, където трябва да преспи вечерта.
Има кон-вихрогон, който за него е невидим, обаче за Учителя е реален!
През цялото време се моли и прославя времето, че се родил, за да срещне Живия Бог на Земята!
И много му се иска да види този кон-вихрогон. Не само да го види, но и да го пипне и поглади по гривата.
