3.3. „ВЪВ ВРЕМЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ СЕ ОТДЕЛЯ
ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ЕНЕРГИЯ"
БУДНИЯТ ДЕН.
22. лекция от Учителя, държана на 20 април,
1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Божествената
мисъл, лекции от Учителя на Младежкия окултен клас,
година 7 (1927-1928), том 1. София, 1942, с. 228-231, 244.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
Размишление.
1)
„Казано е в Писанието: „Разумните ще разберат." Ние желаем всички хора да бъдат разумни, да разберат великата истина, за която са дошли на земята. Всеки човек, трябва да има правилно разбиране за своя живот. Не разбира ли живота си правилно, той всеки ден ще се натъква на разочарования.
Сега ние говорим на онези хора, на които съзнанието е пробудено. -Защо? - Защото истински човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излязъл от животинското си състояние, т.е. от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, истинският човек се отличава по това, че живее по вътрешни, Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. Понякога човек сам себе си не разбира и се чуди, защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бъде господар, да бъде щастлив, без да се подчинява на вътрешните закони. Какъв господар е този, който при най-малкото изпитание бяга? Къде остава неговата сила и мощ, неговото господарство? Започне ли земята да се тресе, всички живи същества бягат: и хора, и животни, и буболечици. И щурецът бяга от дупката си. Всичко живо излиза от скривалището си и бяга."
2)
„Коя е причината за страха от земетресенията? Във време на земетресение, се отделя голямо количество електричество. Животните, както и хората, възприемат това електричество и, за да се освободят от него, като от голям товар, те бягат. При движението си от едно място на друго, те се освобождават от излишното електричество. Природата е вложила страха в животните, за да ги освободи от нещастието, което би ги сполетяло при великата работа, която тя върши. В този случай, страхът е на място." 3)
„От гледището на целокупния живот, земетресението, като промяна в природата, е велико дело. Всички велики работи в природата започват със земетресения. Ние живеем в началото на великите работи, отдалеч чуваме чуковете на майсторите, които работят.
Хората се страхуват от земетресенията, но има нещо по-страшно от външните земетресения. Представете си една млада мома, едва влязла в живота, се влюби в един момък и след година-две тя преживее някакъв крах в чувствата си: животът й се обезсмисля, надеждите й пропадат, мечтите - рухват. Тя чувствува, че сърдцето й е разкъсано, намира се пред развалините на своя живот и желае да умре, отколкото да живее с разрушения в себе си. Какво е станало с момата? - Земетресение в чувствата й. Външно погледнато, всичко е в ред и порядък, разрушението е станало вътре някъде. Момата мисли, че в нея е станало голямо, непоправимо разрушение, но то не е видимо, не е реално за другите хора. То може лесно да се поправи."
4)
„Страшни са земетресенията в чувствата на човека, но и тук природата работи разумно и целесъобразно. Тя има пред вид да научи човека, кои желания са законни и съществени и кои - не са. Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на крив път, и ще се оправи."
5)
„Знайте, че за вас се интересуват множество разумни и възвишени същества и всеки момент ви помагат. Вие не ги виждате, но трябва да знаете, че успехът ви в живота се дължи на любовта и грижите им към вас. Отношението им към вас е същото, каквото е отношението на родителите, на братята и на сестрите към добрия син и брат. Той отива в странство да се учи, но е подкрепен от любовта на своите любими родители, братя и сестри, приятели. Като чувствува тяхната любов, той учи повече за тях, отколкото за себе си. Като се върне от чужбина, всички му се радват. Ако поддържате същото отношение и към съществата от разумния свят, които ви обичат, животът ви коренно ще се измени.
Понякога човек се чувствува самотен, изоставен. Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щом стъпи на краката си, майката не го носи вече на ръце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си към самостоятелен живот. Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид. Ако майката постъпва разумно с детето си, как трябва да постъпва великата, жива природа с нас?"
6)
„Следователно, който се стреми към новите идеи, трябва да съзнае положението си, като дете на разумната природа, която има любов и грижи към него, по-големи от тези на майката. Щом съзнава това, той трябва да бъде в съгласие с нея и да се подчинява на нейните закони. Свърже ли се с природата, човек отваря сърдцето си за всички живи същества. Той гледа на тях като ценни книги."
7)
„Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче, той може да се запази само с доброто и правдата. Праведни хора се търсят днес, и то не десет, но стотици и хиляди. Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата. Бъдете готови всеки момент да посрещнете Бога, вашия Баща, с любов. Христос казва: „Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Това значи: бъдете будни да посрещнете новия ден, новия живот, който иде в света.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът."
