13.4. ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ ГИ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ВАРВАРИ?
В ЕГИПЕТ
[беседа, държана на 13. ноемврий 1921 г. в София].
- В: Дънов, Петър. Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов
по стенографски бележки, четвърта серия.
София, 1922, с. 119-121.
„И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съборете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си." И днес този Господ иде, и, ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Ее", сега ще кажете, „докажи го!" Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите, и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? - „Защо стана това?" - Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш".
Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но, ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам." И, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10-15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари", и донякъде са прави.
Българите са варвари, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: можете ли вие да любите? „Хубаво", ще кажете, „тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!" Радвам се, радвам се, това желая - любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън, може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нижка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!" Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И, когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен." Не е загадъчен, защото, ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа -човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно, тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та, който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек."
