3.1. Атаките срещу Учителя Дънов през 1922 г. са жестоки. Те са предвождани от църквата, от много противници - журналисти, политици.
Под тяхно влияние Александър Стамболийски се променя и вече заема строго открита позиция срещу Петър Дънов.
Събитията през пролетта на 1923 г. са много бурни, с драматични сблъсъци между опозицията и правителството на Александър Стамболийски.
За тях ще разкажем в отделно заглавие, защото това определя историята на България за цели 100 години - до 1999 година.
3.2. Петко Епитропов отива да получи разрешение за провеждане на събора. Той е пред секретарката на Александър Стамболийски. И за изненада, чува лично думите на Стамболийски, посочени към секретарката: „Тези дъновисти са щури хора. Не искам да се занимавам с тях, и ги отпрати да се махат от тук веднага! И отново дозволение за събор! Те са луди хора."
3.3. Петко Епитропов отива при Учителя и разказва всичко чуто от него.
Учителят казва следното: „Каквото имах да казвам, аз му го казах в Чам Кория. А сега ще го оставим на неговата карма, за да си провери сам как са нещата."
Учителят го оставя и всички очакват нещо да се случи, но какво точно, никой не знае. Чака се.
3.4. След Европейската война 1914-1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Избити са 100 000 мъже, оставени 100 000 вдовици с 400 000 сираци, с 25 милиарда лева репарации. Унищожен е добитъка, няма коне, няма крави, няма овце. Съкратена е армията, уволнени са офицерите - нямат заплати и стават противници на Стамболийски.
3.5. Като резултат от тази разруха се явяват идеите на анархистите. Те са много активни и добре организирани. Стамболийски не разрешава техния събор в гр. Ямбол, и те го правят в местната казарма. Едновременно той нарежда на войската да ги нападне и да ги избият. Застреляни са 200 анархисти.
Когато съобщават на Учителя Дънов, Той казва: „Не се убиват идейни хора. С този акт Стамболийски сам си разписа смъртната присъда."
И така се идва до 9 юни 1923 г., когато той е убит след направения преврат.
Това е добре описано за срещата на анархистите с Учителя в къщата в гр. Русе - виж „Изгревът", том II, с. 237, също в „Изгревът", том I, с. 432-436 - „Учителят, Стамболийски и анархистите" /второ издание на „Изгревът" от 2011 г., с. 519-522/, „Изгревът", том IV, с. 446^47 - „Анархизмът и новото учение".
3.6. Анархистите са имали своите представители на Изгрева при Учителя Дънов. А те не са малко.
Примери: Сава Калименов - неговите спомени са готови за печат, Методи Константинов, Влад Пашов, Димитър Звездински.
Техни случки и събития като анархисти и срещата им с Учителя Дънов са много добре описани. Това идейно течение беше оставило много дълбока следа в тяхното поведение. Примерите с тях са описани много добре в „Изгревът". Има ги. Не са загубени. Те съществуват и сега, когато описвам това.
3.7. Най-интересни са някои сравнения, които Учителят ни разкри. А те са следните.
След преврата на 9 юни 1923 г., на власт идва Александър Цанков. Хиляди избити българи от българи. Правят се опити за въстания от земеделците, но са неуспешни. И през това време се подава молба от Бялото Братство за разрешение на събор на 9 септември 1923 г.
3.8. Разрешението за събора е спряно, не се разрешава. И какво става ли?
Със спирането на събора тук в София, се идва до земетресението в Токио - Япония, където загиват 144 000 човека, и Токио е разрушено.
Учителят дава Своето обяснение - виж „Изгревът", том I, с. 434, издание 1993 г.; „Изгревът", том I - второ издание, 2011 г., с. 519-522.
3.9. Защо се иска разрешението на събора точно на 9 септември 1923 г.?
През онези години хората още са се движели по стария календар.
Пример: Те са чествували денят на пролетта на 9 март. Запазени са протоколи от тогава. Като се прибавят 13 дни, и става от 9 март на 22 март. Днес празнуват на 22 март.
3.10. Същото е за 9 септември 1923 г.
Като се прибавят 13 дни, става 22 септември 1923 г., когато започва Новата учебна година на Бялото Братство.
Учителят иска дата на 9 септември, но не я получава. И какво става ли? Като се прибавят 13 дни, се стига до 22 септември 1923 г., когато избухва въстание в България, водено от комунистите. То е потушено, и хиляди напускат страната, стотици са убити.
Българи убиват българи!
3.11. И сега какво става ли?
Школата е от 22 години - един слънчев цикъл. Като се прибави към 1923 г., се идва до 1944 г., и точно на 9 септември комунистите идват на власт в България за следващите 45 години - до 1989 г.
Отказаха събора на Учителя, и предизвикаха идването на комунистите на 9 септември 1944 г.
Учителят пусна руснаците и комунистите на власт в България. Тези случки и събития са добре описани.
Бичът Божий бе даден от Учителя в техните ръце. И ние бяхме свидетели на всичко онова, което се случи с предишните управници. Бяха избити. Концлагерите бяха напълнени с противниците на властта.
Ние преживяхме всичко това и го знаем много добре. И не сме го забравили.
3.12. И накрая, трябва да завършим с нещо невероятно.
Може би 30 години стояха надписи, написани по стените на къщите в София, следния надпис: „Помни 9 юни, пази 9 септември."
Как ви се струва този надпис? Има ли връзка между тези 2 събития?
Ние ги знаем и ги описахме. Онези, които написаха това предупреждение също знаеха, че има такава връзка. И сега вие също ще я знаете.
3.13. А онзи, който извърши преврата на 9 юни 1923 г., беше професор Александър Цанков. Той изби хиляди българи.
След 9 септември 1944 г., когато дойдоха комунистите на власт, Народния съд го осъди на смърт. Но не го обесиха, нито го убиха, защото той навреме беше избягал от България и забегнал в Латинска Америка. Осъдиха го на смърт задочно, но немаше кой да му изпълни присъдата. Правят опити, но нищо не излиза. Остава жив до дълбока старост.
А защо бе запазен живота му? Ето отговора:
3.14. По времето на управлението на Александър Стамболийски се прави правописна реформа, и от българската азбука се изхвърля Небесния и Космически знак на Славянството - „е двойно" - „ят", или Ѣ
А министър на просветата е Стоян Омарчевски. Но след като извършва преврата и тези, които изхвърлят Космическия знак, биват убити.
Но Александър Цанков със закон връща стария ръкопис, преди реформите, и възстановява Небесния знак.
Пример: Издадената книга за събора от 1922 г. е отпечатана по новия ръкопис - без „е двойно". Цанков връща стария ръкопис. И този Космически знак го запазва от смъртната му присъда. И остава до дълбока старост да си умре от естествена смърт.
Видяхте ли какво означава Космическия знак на Славянството? Аз го видях/и сега го описвам.
3.15. Този очерк го написах нарочно, за да предупредя българите какво има да се случи.
Първо: Думите на Учителя Дънов: „Всяка една година от годините на Школата /1922-1944 г./, се равнява на следващите 100 години от историята на България и човечеството".
Второ: Онова, което става в България от 1990 г. до сега - 2013 г., говори, че тези събития повтарят онова, което се е случило през 1923 г. Ние сме в обсега днес на политическите борби.
Още не сме дошли до преврата от 9 юни 1923 г. И той ще дойде. Не може да не дойде. Ще си го проверите.
Трето: След 1990-2013 г. България е разрушена икономически, земеделие, промишленост, култура, образование. Над 2 000 000 /два милиона/ са напуснали страната, 26% с децата си, и няма да се върнат вече.
Четвърто: Ние изчезваме, защото Бичът Божий се стовари над българите, заради престъпленията, които извършиха срещу Бялото Братство и Учителя.
Амин!
Пето: На концерт-рецитала на 27 април 2013 г., посветен на Олга Славчева, в сценария бе дадено за възмездието за разтурения събор 1915 г., за събора през 1926 г. и неговата възбрана, както и събора през 1927 г. и възбрана на събора 1928 г.
На фотоизложбата бяха дадени снимки от 1926 г. и 1927 г.
Шесто: В раздела „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" за „Изгревът", том XXVII е описано за възбраните на съборите през 1926 г„ 1927 г. и 1928 г.
