Намираме се на „Изгрева" с една група приятели около Учителя. Разговаряме, запитваме и слушаме отговори. Не всичко разбираме, но си записваме. По едно време Той се спря и след кратка пауза каза: „Има неща, има Истини, които, ако се кажат - опасно е, ще изгорите." Но един брат настояваше: „Казвай, Учителю, нас не ни е страх." Учителят отново повтори: „Не може! Опасно е! Опасно е за вас като души и като човеци."
Ние млъкнахме. Ние знаехме от опит, че Учителят понякога казва много строги и силни думи. Тогава се обръщаше към стенографите и казваше: „Да не се записва това!" И те не го записваха. Слушахме и го запомняхме. Беше опасно да се слуша, а камо ли, да се записва. Това беше необходимост за нашия път и ние осъзнавахме това. Имаше екскурзия на Мусала и там, високо в планината, Учителят казваше неща, на които не позволяваше да се записват. Това бяха Истини от един друг свят, високо стоящ над нас и идеите на този свят, ако се записваха, то се омърсяваха от нашите съзнания и се получаваше дисхармония в този свят. Затова Учителят спазваше чистотата на тези светове и съхраняваше нашите души да не се опетнят от несъвършенството на възприемането на светлината в нашето съзнание. А тази светлина идваше от идеите на този високо организиран свят. Затова Учителят пазеше чистотата на онзи висок идеен свят, така и пазеше нашите съзнания - да не опорочим тези идеи с нашето несъвършенство. Имахме и други случаи, които бяха много по-драстични. Учителят в тези случаи беше строг, извънредно строг. Неговото Слово беше отправено не само към нас, но и към онези, които ни заобикаляха и които ние, с нашите човешки сетива, не ги виждахме. Но ние усещахме и долавяхме, че Той говореше на онези същества, които боравеха със силите в Живата Природа и си служаха с Доброто и Злото, защото бяха определени да изпълняват тази служба.
