Неделя е. Ние сме на „Изгрева". Играем Паневритмия. И след като я изиграхме, обикновено обикаляме Учителя и Му целуваме ръка. А след това отиваме в салона. Обикновено отиваме на групи от по четири човека, за да заемем място в салона, защото след това идваше Учителят и държеше Словото си в 10 часа. А до тогава имаше свободни разговори между нас самите.
Една заран дошли поповете от града заедно със семинаристите, за да водят диспут с Учителя и да бъде оборен от поповете, и всичко това да видят семинаристите - как става именно това. Защото те ще боравят с железни аргументи и с желязна логика. Бяха застанали на група и наблюдаваха отдалеч Паневритмията на поляната, като бяха застанали пред салона. Паневритмията приключи и изведнъж, всички ние, на отделни групички се отправихме без да искаме, и без сами да разбираме, към салона бързешком. Поповете, като ни видели как изведнъж всички бързешком се насочваме към тях, помислили, че ние идваме към тях, за да им нанесем побой, и веднага побягнаха. Веднага се изметоха от „Изгрева". Като разбрахме това, доста се смяхме. В такива случаи винаги имаше по един свидетел, който стоеше, наблюдаваше и разказваше какво бе се случило. Ние узнахме всичко това от него. Разказахме на Учителя. Той се усмихна и каза: „Изплашиха се от нас и железните аргументи им се изпочупиха." Да, така бе предотвратен един конфликт специално подготвен и предначертан от свещениците, но беше разрешен по необикновен начин със съвсем обикновени средства от Невидимия свят. С голямо въодушевление влезнахме в салона и запяхме песни от Учителя.
