4.14.3. КРАЖБИТЕ НА ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ КЪМ МУЗИКАТА
И МОЛИТВИТЕ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
Сега, по-нататък, по времето на Учителя някои се опитват да си правят издание върху основата на някои издания, т.н. издание „Песни на Всемирното Братство" - 1921-1922 г.
След това се намира един издател и проповедник, на име Христо Стефанов. И той отпечатва 1925 г. едно издание „Песни на Всемирното Братство", издател проповедник Христо Стефанов, печатница на Сам. А. Фаров - гр. Никопол.
Интересно е, че отпред той слага една емблема, един кръст. Значи той няма нищо общо с Бялото Братство, но слага този кръст, за да провали всичко. И вътре той помества онези текстове, които са текстове, стихове на изданието „Песни на Всемирното Братство" от 1921 и 1922 г. И той помества текстовете почти на всички песни, и това е някъде от порядъка на 31 страници. Това нещо успяхме да го издириме, благодарение на Ефросина Ангелова-Пенкова в Националната библиотека и го извадихме. Това е доказателство за кражбата и за плагиатството. И то в 1925 г. Целта е да разруши това издание.
Сега, друг който работи в това направление още по-усилено, това е Александър Кръстников. Аз за него съм написал цяло изложение и неговия материал в последствие ще излезне. Обаче Александър Кръстников, понеже ръководи различни групи, т.н. „кръстниковисти" - по негово име. Той ги събира и това е една голяма история, която не искам в момента да се спирам. Защо е голяма историята? Защото това е една много голяма история, която започва от първите събори на Бялото Братство, където Александър Кръстников, той е също участник в съборите. След това се отделя от Учителя, започва да работи самостоятелно. Идва момент, когато той работи срещу Учителя, пише статии и т.н., които аз съм ги извадил, съм ги подбрал и ще дойде време, когато ще бъдат публикувани.
Така че Александър Кръстников започва да издава една поредица от книжки, наречени „Молитва и духовна песен (от окултно-мистично гледище)". И сега аз притежавам второ издание от 1922 г. Вероятно първото издание е от 1921 г. Но аз не притежавам това, аз притежавам ксерокс-копията, които са от Националната библиотека, благодарение на Ефросина Ангелова-Пенкова. И тези ксерокс-копия, това е издание от 1922 г. Какво представляват? Ами първо това са молитви и в тези молитви има църковнославянски молитви. Обаче, има и молитви на Бялото Братство. Ами тука има три-четири молитви, които са под друго заглавие. След това тука има текстовете на песни, които са песни взети от „Песни на Всемирното Братство", издание 1921, 1922 година. Освен това тука има текстове на песни от песните на Учителя. Така че той си прави едно издание.
Целта е, защо краде от Песнарката на Учителя и от песните и текстовете на Учителя? Ами по много проста причина - иска да се закачи отново за духовната, Спиритическата верига на Бялото Братство, за да може да се храни, да смуче енергия, за да си провежда своята дейност А неговата дейност е насочена срещу Учителят Дънов.
След това, пред мене е третото издание от 1924 г. на Александър Кръстников. Пак е озаглавено: „Молитва и духовна песен". Сега, също тука в него отначало има различни статии, след това следват молитви, като част от молитвите са откраднати молитви от Учителя.
Сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното е, че мисля, че само на едно место има две молитви, които са публикувани и след това Учителят е забранил да се публикуват Негови молитви. Но той ги взима от разни приятели, които той е познавал - съмишленици, съвременници и последователи на Учителят Дънов. И той ги публикува. Обаче, той ги публикува под друго заглавие, и той никъде не отбелязва, че са молитви на Петър Дънов. А защо не ги отбелязва? Ами по две причини - за да покаже че той е авторът и второ - не смее да отбележи Петър Дънов, за да не би да го упрекнат впоследствие, че той е дъновист и след това да се види от другите пък, че той краде неща от там откъдето няма никакво позволение.
Следващото издание, което имаме, значи аз ви показах трето издание от 1924 г., след това вероятно има четвърто, пето издание, защото аз притежавам шесто издание от 1942 г. В това издание също има различни статии отначало, обаче тук има молитви, като са включени няколко молитви от Учителя Дънов. След това като не са обозначени, че са молитви от Учителя Дънов, но са сложени други заглавия. След това има текстове на песни, които са взети от „Песни на Всемирното Бяло Братство" и „Песни на Учителят Дънов", които са изпявани от Неговите последователи. А кой е дал текстовете? Ами някой е дал. И сега забележете! - От 1922 г. до 1944 г. няма братско издание за тези текстове на песните на Учителя.
Приложение
СИЛА И ЖИВОТ - ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ
„Аз употребявам окултна музика заради истината, за да може да дойде онази велика истина, която искам да вселя във вашия ум." Учителят
Март 1993 г.
Брой 1 НОВАТА МУЗИКА
(това е корицата)
(снимка, на която Учителят Дънов държи в ръката си цигулката „Гуарниери")
„Това, което днес ви свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засегна всички. Никой не може да се освободи от влиянието на тази музика. Това са тонове, на които не можете да се противопоставите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете." Учителят
(това е задната страница на корицата)
(Емблемата на Черната ложа)
ИЗДАНИЕ ЗА СИЛА И ЖИВОТ
ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО
Милка Кралева …………….. 2
НОВАТА МУЗИКА ……….. 4
НЕЙНАТА ФОРМА
Мелодий ……………………. 5
Музикални упражнения …… 6
Песни ……………………….. 7
Цикли ……………………….. 8
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
Песни за живота ……………. 9
Песни за слънцето …………. 10
Песни за децата ……………. 11
Песни за природата ………… 12
Песни за българите …………13
Песни за посветените ……… 15
Песни за молитва ………….. 17
НЕЙНИЯ СМИСЪЛ
Влиянието на музиката - Учителят …….19
Два разговора с Учителя за музиката - Б. Боев ... ….23
РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП
Крали Кралев
Елисавета Баркова
Милка Кралева
Издание на
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА
„СИЛА И ЖИВОТ"
Адрес
Бургас 8001, п.к. 609
Телефон 056/20965
Набор и оформление
Рекламна къща „АЯ"
Цена 20 лв.
(Това е първа страница)
ЛЕГЕНДА
Г. Томалевски
Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето.
В един величав миг от длъбините на страхотната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечния огън, който е горял без да бъде видян и чут.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разкуди живота, той се разлъчи и се разви в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове - различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая...
Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име песен или музика.
От тоя Божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача.
Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа - една хилядострунна арфа, от която дишаха мелодии, и в която можеше да се отеква върховният напев на Божествената музика.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в своя вихрен бяг, спря се и се посели в нейната студена плът...
Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало, и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по-нежен, още по-загадъчен.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Тая музика се носеше по повърхността на разбушуваното море, живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето. Музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметния напев на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейния език? Само душата на човека - хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина и шепнеше нещо, но имаше ли хора, които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своя блясък. Тя е приказка за страната в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната умраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост.
Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония светове, в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти? Кой ще увие мъртвилото и пустоша на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички...
Музиката е първото слово в предвечността. Тя е която събужда сърцето в пролетната нощ от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат.
Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен...
Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
Настоящата „Легенда" е предоставена безвъзмездно от дъщерята на автора Румяна Томалевска
(Отпечатано на корицата и то на вътрешната й страна)
СИЛА ЖИВА
НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА МУЗИКАТА
Учителят /Петър Дънов, 1864-1944/ е един от най-светлите явления в българския духовен живот. Неговите беседи и лекции, изнасяни в продължение на 40 години пред българската общественост, съдържат една оригинална житейска философия, въз основа на която човек би могъл да преусстрои живота си и духовно да го осмисли.
На баща ми с обич: Боги
29.8.93 г.
Айтос
(На кой баща?)
СИЛА ЖИВА е един опит да се извлече и систематизира новото знание за музиката, което Учителя Петър Дънов е изложил в своите беседи и лекции. Тук пердставения материал включва негови оригинални мисли организирани по теми. В този вид, словото на Учителя хвърля светлина върху много въпроси, свързани с философската същност на музиката, с проблеми на изпълнението й, и ползата от съзнателната работа с нея.
На светлата памет на Брат Борис
източник на Сила и Живот
в моя духовен Път
СЪДЪРЖАНИЕ
МУЗИКАТА КАТО ИДЕЯ
Как да разбираме музиката
Съвременна музика...............................................................10
Окултна музика......................................................................11
НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТ МУЗИКАЛНАТА ТЕОРИЯ
Цял тон и полутон..................................................................14
Отношения между тоновете..................................................16
Гами на живота........................................................................21
Съзвучие и дисонанс.............................................................24
Ритъм......................................................................................29
Форте и пиано........................................................................31
Нотна трайност...................................................................... 33
Паузи в музиката................................................................... 34
Динамика на музиката...........................................................35
Музиката и Живота................................................................37
Музиката и Доброто...............................................................38
24 януари 2007 година
