И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че аз, който не съм музикант, трябваше да подготвя това издание. Това издание беше подготвено в разстояние на десет дни, но срещнах много голяма съпротива от различни места. И много пъти се колебаех дали да продължа или да го спра, защото това ме изразходва психически, отне ми много голяма физическа, умствена и психическа енергия, и аз едвам издържах! Но успях да се справя и което е най-интересното, аз успях да се справя, и да ги вкарам в папки. Така че в една папка има ксерокопието на онова издание от 1921 г. на съответната песен и след това има ксерокопие на онези оригинали, които аз притежавам, така както са съхранени досега.
И в бъдеще онази работна група от музиканти, които трябва да подготвят второто издание в програмата на „Изгревът", тогава ще видят всяка една песен, сложена във всяка една папка. Всяка една папка е надписана отгоре, отпред е оригинално ксерокопие на Песнарката от 1921, 1922 година. И след това следват копия на ксерокс от оригиналните текстове. Какво представляват тези оригинални текстове? Ами те са написани с хубав шрифт, писал ги е един и същ човек. Второ, ние не знаем кой ги е написал, но почерка е един и същ от самото начало до края. И в момента има отзад цигулка за пиано, има за тенор, има за сопран разработки. И има и други разработки. Така че една песен, която е включена в съответната папка има всички вътре разработки.
Освен това аз успях да открия две оригинални тетрадки - едната по-малък формат, другата, по-голям формат. И от тези тетрадки, оригинални тетрадки, аз извадих на ксерокопия всички песни. И така, извадих от голямата тетрадка на ксерокопия всички песни. И тези ксерокопия от двете тетрадки, аз ги включих към съответните папки и песни, които аз бях подготвил. Така че в една папка представлява самата песен и всичко, което има събрано, и което се съхранява като оригинал. Така че в бъдеще тази работна група, дано е по мое време, ще отвори дадена папка и ще види няколко неща:
Първо - ще види ксерокопието на дадена песен от изданието 1921-1922 година.
Второ - ще види разпечатка на ксерокопие тези оригинали, които аз имам.
Трето - ще видят ксерокопията от малката тетрадка. Аз там съм отбелязал отдолу, че е малка тетрадка.
Четвърто - ще видят ксерокопията от голямата тетрадка и още някои други неща, които съм включил вътре. Така че по този начин имат възможността да се ориентират.
И аз смятам, че в едно бъдещо издание, всички неща, които аз съм подготвил към дадена папка, те трябва да бъдат издадени. Да, ама някой ще каже, че това е нещо, което е доста обемно. Сега в момента, 2006 г., когато аз го правих и когато аз го правих в разстояние на десет дена - за мен също беше обемно, но то е съхранено от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. - 17 години досега.
Така че това трябва да се издаде, защото в бъдеще това нещо ще се разпилее и ще изчезне, и няма да има никаква следа. А сега, че има някаква следа, аз лично се учудих и тази следа трябваше да се възстанови.
Тя трябваше да се установи като концепция. Но да се даде една концепция, тази концепция не се създава от един човешки ум, а трябваше да дойде Онзи, Който ръководи програмата на „Изгревът".
И сега, кое е най-интересното? - Не само да дойде Онзи, Който ръководи програмата на „Изгревът", но трябваше да дойде и Онзи, Който ръководи и Който движи музикалния живот по програмата на „Изгревът". А този музикален живот включва няколко неща. Какво включва ли? Ами ще ви кажа: от 1990 г. до 1998 г. чрез мен, аз съм организирал, аз съм финансирал 90% от концертите от 1990 до 1998 г. А те бяха на брой 20. Какво представляваха тези концерти? Ами те бяха съчетание по теми от Словото на Учителя и песни, които се изпълняваха от музиканти. По този начин тази концепция се осъществи в разстояние на 20 концерта, и бяха качени към 10-15 души музиканти на сцената.
И което е още по-интересно, те не смееха да се качат на сцената. Аз ги качих на сцената. Дори първия Братски съвет забрани един концерт, който аз организирах. А това беше концерта в Камерна зала България, по случай годишнината на Георги Куртев. Представяте ли си?! Забраниха на музикантите да се явят на този концерт! Това трябва да се знае. А тези, които бяха музиканти - бяха Йоана Стратева и Ина Дойнова. Ина Дойнова свиреше на йоника, на хармониум, който аз съм купил с мои пари и цената на тази йоника, на този електрически хармониум струваше моята заплата в разстояние на 12 месеца. Значи в разстояние на една година аз спестявах пари, а майка ми с нейната малка пенсия се изхранвахме. Как се изхранвахме? Ами живеехме от бедно по-бедно. Обаче, взехме този хармониум и го качихме на сцената. А тези забраняват! Представяте ли си?! - Забраняват.
На Йоана също дадох инструмент - да свирят и онези забраниха. И аз питам Йоана: „Йоана, чакай бе, ти нали чакаш толкова време да се променят условията? Ето, промениха се условията, ето аз ти давам възможност да се качиш на подиум. Какво имат те общо с песните на Учителя и с Учителя? Те са врагове." На Ина казвам: „Ина, имаш хармониум. Избирайте - или се качвате и вървите след мене, или вие сте загубени, вие изчезвате." И те бяха много ядосани. Обаче, Йоана успя да превъзмогне всички забрани, а пък Ина Дойнова казва: „Аз много, много плаках." Казвам: „Какво ще плачеш бе? Те са врагове!"
Така че първите концерти, които аз организирах, бяха съпроводени с много големи противодействия от страна както на музикантите, така и на онези, които смятаха, че са определени да ръководят т.н. братски живот в условията на друга една епоха. А те не бяха определени от Невидимия свят, те сами си се бяха определили. Доказателства?
Ами доказателствата са това, че аз от 1990 г. до 1998 г., за 8 години аз успях да организирам и да финансирам 95 % от тези концерти. Обикновено една моя лекарска заплата отиваше да заплатя за салона, за покани и някои други неща. Салоните тогава бяха скъпи и сега са скъпи. И беше много трудно да се намерят салони, защото тогава беше излезнало едно нареждане да не се дават салони на всеки. А последователите на Учителя, гражданите ги наричаха дъновисти, а дъновистите ги смятаха, че са секта. За секта са ги смятали и по времето на Учителя, по времето на Школата. Това е причина църквата и нейните атаки срещу Учителя. От 1945 г. до 1990 г. комунистическата власт пое тази позиция и ги определи като секта, и се отнасяше към тях като към секта. А от 1990 г. досега, също ги смятат като секта. Така ги възприема гражданството. Защо ги възприема така? Ами защото си има причина за тази работа. И в момента на този етап, аз не искам да се спра на тази причина.
Така че аз съм организирал 20 концерта. И което е най-интересното, тези концерти имат сценарии. Ами аз определях текстовете, какво да се чете. Тези сценарии бяха по теми. Например, аз направих два концерта за мисията на Славянството по различно време. Аз започнах с концерт-рецитал „Призванието към българския народ", който едновременно освен, че направихме първия концерт, тогава излезна със стария ръкопис от оригинала, който аз съхранявах и който го дадох, за да се отпечата. И на самия концерт се продаваше книжката, и се направи самия концерт. Тази зала няколко човека я платихме и това беше много трудно. И на всеки един концерт аз имам сценарий, имам поканите, имам датите, имам списъците. И всичко това е сложено в две папки, и пише: „Концерт-рецитали от 1990 г. до 1998 г."
Защо разказвам тези неща? Ами защото това е много важно! И последния концерт, който беше 1998 г., повторихме „Призванието към българския народ". През цялото време почти, водеща беше Виолета Гиндева - народна артистка, която четеше текстовете на микрофон. И отначало много от т.н. „последователи на Учителя", не искаха да се чете на микрофон. Представяте ли си? Защо? Ами защото противодействат. А в една зала повече от 4-5 реда назад, не се чува нищо. А тези зали, които ние взимахме, обикновено имаше към 200 души най-малко, 200-220 до 300 човека посетители. Ако не беше микрофона, ами ония отзад няма да чуят нищо! Значи - първо трябваше да се пребориме с това.
Второто нещо - самите музиканти искаха да се маха микрофона, за да не се слушат, да не се чуват. Те имаха представата, че те не трябва да свирят и да пеят на микрофон, защото се губели като музиканти, губела се духовната сила на песните. А целия свят свири на микрофон, всички записи стават на микрофон, по телевизия и навсякъде става на микрофон, а тия не искат да свирят на микрофон! Знаете ли колко проблеми аз съм имал с тях, докато накрая ги убедя и докато си наложа да пеят на микрофон, и да свирят на микрофон?! А това какво означава? Ами това означава, че онзи, който ги ръководи вътре е враг на концепцията и на програмата на „Изгревът" за т.н. Концерт-рецитали, които аз ръководех по програмата на „Изгревът".
И 1998 г. беше последния Концерт-рецитал. И аз казвам на Виолета Гиндева: „Виолета, това е последния концерт, който ние правим." И тя казва: „Вергилий, ти правиш голяма грешка. Защо правиш голяма грешка? Ами тази публика на която аз чета тука осем години, отначало тя беше дива публика, необуздана. Те не искаха да слушат, те ми противодействаха с мисълта. И таман сега последните три-четири концерта те се научиха да слушат и да ме слушат, и аз вече нямам противодействие при самото четене, а ти ги пускаш, и ги разпускаш. Какво означава? Ами това означава, че няма празно пространство и друг ще поеме тази публика. Правиш грешка." И аз казвам: „Аз имам друга програма, ами нека да я поемат." И тя казва по-нататък: „Знаеш ли какво? Аз съм артистка и в Народния театър имах към 40-50 премиери с главна роля. И на всяка една премиера присъстваше целия Министерски съвет, и цялото Правителство. И да се подготви една такава премиера, в разстояние на 5-6 месеца бяхме под върховно напрежение. А за самата премиера, да не говориме! Но друго искам да ти кажа. - Онази енергия, онова, което аз изживявах там на онези премиери в моята творческа кариера, в сравнение с онова, което аз тука изпитвам на вашата сцена, е в съотношение 1 към 100. При вас има 100 пъти по-голямо напрежение на тези Концерт-рецитали, които аз водя! Тука е жестока работа! Тука казва ври, кипи, гърми и трещи отгоре и отдолу! Докато в Народния театър беше много по-леко, макар че ми се струваше, че е много тежко. Това е, което аз мога да преценя в момента."
И това беше вярно. И от 1998 г. аз вече имах друга програма, и тези Концерт-рецитали аз ги възстанових 2001 г. И до края на 2006 г. имаме 31 концерта - Концерт-рецитали, но вече по спомени на ученици от „Изгревът", и песни на Учителя в изпълнение на различни музиканти. Към края на 2014 г. са 57 концерта.
Това защо го разказвам? Това го разказвам, за да ви покажа, че не може един случаен човек да се занимава с организацията и подготовката на тези Концерт-рецитали! Един случаен човек не може да съхранява тези оригинали, които аз съхранявах! И третото, което е най-важното - един случаен човек не може да подготви тези материали за едно ново издание по много причини! Първата причина - той ги няма тези оригинали. Втората причина - той няма представа от нещата, той не е живял в тази епоха. Третата причина - ами той нищо не знае, и няма откъде да знае. Четвъртата причина - ами, трябва да дойде и да даде някой концепцията. Какво значи концепция? Ами не план, а обща концепция. За какво се прави това нещо? Ами това нещо се прави в момента, за да се подготви ново издание.
И което е най-интересното! Аз в момента мислих съвсем друго, аз мислих само така да ги подредя тези неща, защото аз ги бях прибрал тези оригинали и бях ги предал на Ефросина и на Вихър Пенкови, понеже там се събират музикантите. Има образувана музикална група по моя програма на „Изгревът". И те работеха, аз бях решил, и бях им дал тези оригинали, за да работят.
