Сега, по-нататък, което е също много интересно. Аз имах оригинали, които са почти на всички песни, които са издадени и които са издадени 1921-1922 година. Какво представляват тези оригинални текстове? Първо, което е най-важното - аз реших да подготвя едно ново издание. Първо -изкарах на ксерокопие по две копия от всяка една песен от тази Песнарка от 1921-1922 година. След това ги подредих в съответни папки. На всяка папка написах името на песента, сложих им номера. И така подготвих 34 папки, на които съм написал заглавията на съответните песни. И след това аз работих по тези оригинални текстове. А какво представляват тези оригинални текстове, това е като доказателство има от 1921-1922 г. подписите на няколко човека - на Ковачев, на някои други хора. И като доказателство, че този материал, оригинален материал е подготвен точно тогава.
И което е най-интересното, ние в момента не знаем кои са лицата и хората, които са подготвили този материал. По онези години онези, които са музикално грамотни, които са музиканти, това са т.н. капелмайстори. А капелмайстори, това са музиканти, които в момента държавата ги създава и те представляват диригентите на военните оркестри на различните гарнизони в страната. Това е София, Сливен, Бургас, Варна и т.н. И по-късно тези капелмайстори по една или друга причина се запознават с музикалното творчество на Учителя - идват, съдействат. Като Матей Калудов го виждаме в някои снимки, той създава оркестъра на Паневритмията. Има го на снимки, и някои други хора. Така че в момента имаме представители на тези капелмайстори. Един от тях е Атанас Д. Ковачев. Тука има и други - Иван Георгиев Попов.
Но никой не може да ни даде някакви данни за тези хора. Защо? Ами тези, които трябваше да го направят това нещо, не го направиха. А защо не го направиха ли? Ами защото не искаха да ги има онези, които бяха свършили една много голяма работа.
Обикновено в България е така, и в Школата на Учителя е така - онези, които вършат някаква работа, те я свършват, колкото могат, я свършват. Но онези, които са около тях искат тези хора да ги няма, т.е. онова, което са свършили, да не се знае, че те са го свършили, техните имена да ги няма и да изчезнат. Като доказателство е този - коментара на братските песни, които са в Песнарката на Мария Тодорова. А в този сборник Песнарка от 1921-1922 година, ние нямаме абсолютно никакви данни. Дори на някои Песнарки не е закачено и съдържанието при самото подвързване. Такива работи има и такива работи се срещат.
Сега, по-късно тази Песнарка се издава в 1941 г. - едно издание с по-голям формат, но песните там са разбъркани. Това е издание, това което чета пише, че е издание на „Литопечат" - „Гурко" 22 - София. А това е печатницата на Славянски - онзи, който се опитваше да печели от своето издателство, когато е отпечатвал освен някои песни на Учителя и беседите на Учителя. И по време на войната пада бомба, унищожава цялата Печатница, изгаря всички складове. И е бил наказан за нарушение на окултните закони. Така че това издание на Братски песни аз го имам в момента. По-късно, 1945-1946 година те издават в отделна книжка текстовете както на братските песни, така и на песните на Учителя, за да могат когато се съберат и пеят, да имат текстовете на самите песни.
