Ама наистина е така. Ако не бях аз, Мария Тодорова нямаше да я има, нито пък щеше да има и теб." Той казва: „Аз съм тука." - „Ти си тука, обаче след някоя друга година като си заминеш за Невидимия свят, ти нищо не си оставил на това поколение. Ако нещо си оставил на това поколение, то става чрез мене и благодарение на моя труд, и на моята настойчивост, и на моята борба, която аз трябва да спечеля. Но това зависи от мен. Каквото можа ти даде, обаче това всичко се осъществи благодарение на мен, а не на теб или на някой друг или на този или на онзи." И това бяха много драматични разговори.
Вие да не смятате, че аз това ей така го разказвам, за да се хваля? Няма такова нещо! Водеше се жестока битка и жестока борба! Така че Мария Тодорова си замина. Пълен провал по всички линии! И накрая преди да си замине, месеци преди това ми казва така: „Виж какво, аз бях в Школата на Учителя. Бях дала обещание, бях поела обещание, обаче аз не можах да го изпълня. И имах задачи, които не можах да ги изпълня. Това се дължеше на това, че аз, не че не можех да се справя, обаче аз бях тука с Борис. Тези борби, които водехме, те ме отклониха и моята грижа беше да се съхрани Борис. И фактически аз се жертвах за Борис, и аз не можах да направя нищо. И сега аз ще си замина от този свят, и аз не оставям никаква следа от Школата на Учителя. И за това, което аз съм била нищо не съм направила, освен една Песнарка. И те ми провалиха работата по времето на Песнарката, и причината беше Борис Николов." Този случай аз съм го описал в „Изгревът" том I и том V. И сега, тя продължава: „Ако ти не се справиш и не свършиш работата за която си поел, и онова, което си работил с мене, то аз съм загубена, и няма да има никаква следа във вечността от мен! Все едно че аз не съм съществувала. И аз вече никога няма да се родя на Земята. Мен ще ме изпратят някъде в пространството на заточение, защото не съм си свършила работата. От тебе зависи дали аз ще бъда, или няма да бъда. От тебе зависи дали ще бъда съхранена в бъдещето и дали ще ме има." Аз я слушам и казвам: „Слушай какво, аз водя битка, аз водя борба. Ако аз спечеля борбата и теб ще те има, но ако аз загубя борбата - няма да те има. Затова като отидете в Невидимия свят, застанете зад мен и съдействайте, за да свърша аз тази работа."
И така, имах много големи проблеми и неприятности след заминаването на Мария Тодорова по отношение на този запис. Защото той го предаде на онези с цел да ми попречат, с цел да го разпространят този запис насам-нататък и да го използват за нещо друго. Ама аз толкова бях вбесен, толкова бях ужасен, толкова бях ограбен! Ама чакайте какво бе, аз нали ви разказвах как съм записвал този запис? Ами аз, ако не бях зад нея с разперени ръце, ако не бях се вградил, аз се вграждах в нея бе, аз давах сили от себе си, които влизаха в Мария, за да може да има сила, за да й се движат пръстите бе! Моя етерен двойник влизаше в нея. Това беше едно цяло. И този запис, аз съм вграден вътре. Той е не само неин запис, той е и мой запис. Тя беше крушката, която трябваше да свети, аз бях електрическия ток, който го давах. Така мога да дам. И впоследствие, когато аз няколко пъти съм слушал този запис - ами аз нямам сила да го слушам! Аз, когато започвам да го слушам, първо като го слушам аз се пренасям по ония години, когато е правен записа. В момента изпъква Мария Тодорова пред мен, изпъква пианото, изпъква цялата обстановка.
И друго, което е най-важното - всички ония борби, които минаваха тогава през Мария Тодорова, всички ония дисхармонични състояния с които ние трябваше да се справиме, за да може тя да работи и да свири, всички ония нейни психически състояния, които са втъкани в нейния двойник, и от там са вградени в записа, ами това всичко минаваше и през мен. И аз като слушам сега записа, направо ми прилошава. Ето днес 13.12.2006 г. аз слушах този запис от сутринта до следобед, правех презапис. Аз друга работа не можех да слушам. Ами аз дори не можех да се вслушвам в отделните песни. Аз само слушах мелодията и бях непрекъснато в едно състояние, където бях разпънат на кръст, защото моя етерен двойник беше също вътре вкаран. Така че аз все едно че се виждах на екран на стената и не само виждах и чувах тия песни как се възпроизвеждаха чрез магнетофонната лента, но чувах и виждах ония времена през които аз се борех да осъществя този запис.
Но накрая тоя запис стана. И сега какво? И тоя запис седи. Те го отхвърлиха онези и хубаво че го отхвърлиха, защото можеха да го използват, и да ми окрадат записа, и да почнат да работят с него. Но това не стана, благодарение на това, че Невидимия свят взе мерки, пък и Мария Тодорова се намеси отгоре. И онова, което направи Борис Николов, и тази беля, която той ми направи, след няколко години това всичко замря. И дори сега 2006 г. някой ми казва: „Ами този запис на Мария Тодорова?" Казвам: „Какъв запис бе? Това е мой запис бе, не е на Мария Тодорова! Аз съм го правил!" - „Ама как така?" - „Ами аз съм го правел." - „Ами то не пише!" - „Е как ще пише? Не пише, защото казвам е дадена касетката, на касетката нищо не пише и касетките са откраднати. Това е мой запис." И казват: „Ама той е много бавен." Ами казвам: „Бавен, така е свирела, така е записала."
