Понеже тази техническа жилка в мен не ми даваше мира, затова се чудех с какво ново да се захвана. Дойде в главата ми една нова идея, да направя един стан, с който да се тъче полуавтоматично и да създаде работа на много братя и сестри. Отивам при Учителя и Го питам, дали това е възможно. Казва ми така: „Ако можеш да го направиш, е възможно. Ако не можеш - не е възможно." Учителят въздъхна. Усетих, че възможностите на човешкият дух имат свой предел на земята. Правих, струвах - сглобявах, разглобявах - накрая нищо не излезна. Разглобих всичко и го сложих в един сандък. Учителят няколко пъти ме запитваше, какво става със стана. После направих друг модел, но и него не доизкарах до края. Но дойде един брат и сестра и като го видяха, казаха: „Продай ни го такъв, какъвто е." Аз им го дадох. Те го сглобиха, а брата беше малко техник и има търпение да му сложи още някоя и друга част, но по моя идея. Станът бе пуснат в движение. И работи цели петнадесет години и с него те си изкарваха хляба и хранеха голяма челяд. Като ме срещаха, все ми благодаряха и ме благославяха за стана. И тогава си спомних думите на Учителя. Значи аз не го направих, значи за мен това бе невъзможно. Но дойде друг и го направи - значи за него бе възможно. Да се чудиш и маеш. После разбрах причината. Аз имах идеята, но не можах да я сваля докрай и я облека в устройство. Дойде друг и я довърши с толкова малко труд и с такова голямо вдъхновение. Беше изненада за мен. А за тях бе откровение и благословение от Небето. Вероятно той бе един от онези, който трябваше да се яви подред, да бъде десети и последен в осъществяването на тази идея. Беше и пръв, който я реализира. Откровението и благословението на Небето се сляха в едно и също време
