Имах влечение и наклонности за технически неща. Отидох при Учителя и споделях своята идея - да направя техническа работилница за „Изгрева".
Обясних Му, защо ни трябва. Тук всеки строеше своя дом и затова бяха нужни сечива. Освен това с тази работилница аз исках да направя някои уреди, станове, с които братята и сестрите да работят и да си изкарват на място хляба. Така че моята идея имаше общото добруване на всички. Учителят след като ме изслуша, каза: „Хубаво, направете я." Аз се залових да правя скици и планове. Но дойде 1939/40 г. и войната започна. Всичко се обърка. Срещнах веднъж Учителят и Му казвам, че не може сега да се започне тази работилница. Той ме изслуша и каза: „Да, не може." Той се съгласи. Освободих се от това напрежение, че не мога да устроя и осъществя тази идея. За всяко нещо си имаше своето време. Аз бях изпуснал времето, или се бях разминал с него. Все едно, това беше без значение. Времето беше изтекло, което бе определено за реализацията на тази идея. Дойдоха други събития, които заеха останалата част от времето. Бяха дошли други времена за осъществяване и за протичане на други събития и осъществяване на други факти. Моето време бе изтекло. Остана неосъществената идея.
