Освен това аз съм слушал нейното изпълнение, виждал съм нейния етерен двойник. Виждал съм как тази песен слиза отгоре, от онзи източник, от който е създадена. После, аз виждам тази песен как минава през Учителя, как влиза през пръстите на Мария Тодорова и се извлича, и се изтъкава в звук.
Вие виждали ли сте как се тъче платно? Аз съм виждал старите българки как тъчеха на стан. Как тъчеха на стан не черги, а платно, сукно. Така, че през нейните пръсти се изтъкаваше песента в сукно и платно. И от това сукно и платно, човек трябваше да си ушие бели дрехи. На времето българите, нямаше готова конфекция. Ако не си изтъчеш на стана сукно и платно, няма как да си ушиеш риза и няма как да си ушиеш дреха, и няма как да си ушиеш панталони. И няма как младите моми да си направят носии, пъстри български носии. И те не могат да отидат на хорото. Ако не могат да отидат на хорото, нямат как да се покажат на момците и няма кой да ги вземе за булки, и няма да може да се оженят!
Така, че на този етап, на който сме в момента - 2006 г., аз не съм свършил малка работа.
И сега, тогава, когато тя свиреше, аз виждах какво представляват песните на Учителя. Чрез нейното изпълнение, аз влезнах в песните на Учителя, макар, че не съм музикант. И в момента, когато аз чуя днеска да свири някакъв музикант, дали на цигулка, на пиано, дали той хармонира, аз веднага разбирам Духа на песните - има ли го в този музикант Духа на песните на Учителя, или го няма. Абсолютно строго и категорично!
