Когато работих с Мария Тодорова, бях поставял много пъти въпроса за песните на Учителя. Тя ми разказваше много неща. Аз ги записах и после ги включих в нейните спомени. И те излезнаха, и се отпечатиха в „Изгревът", том V.
Освен това много неща за песните на Учителя и за Паневритмията има публикувани в „Изгревът", том I към материалите на Мария Тодорова.
И накрая беше много трудно да я убедя, че трябва да запишеме нейните изпълнения. Защо беше много трудно да я убедя? Защото те смятаха, че ще живеят вечно! А аз започнах да я карам да репетира, и да свиква с тази идея още през 1972 г. А тя почина и си замина от този свят 1976 г.
Но всеки път, когато я карах да почне да работи, все се намираше нещо и някой изникваше отнекъде, и я отклоняваше! Те имаха съвсем друг свой живот. Техният живот беше подчинен на посрещане и на изпращане на гости, и на слушане на това кой какво казал, що казал, и че еди къде си се явил един пророк или ясновидец, и казал, че комунистите тази година си заминават. А това е 1972, 1973, 1974 г.
Дойде 1975 г. и се разбра, че онова, което Учителят е казал, че Бялото Братство ще предприеме акция през 1975 г. - се оказа вярно.
И края на юли-август се събраха в Хелзинки всички европейски ръководители, и подписаха договор, че се признават следвоенните граници за нерушими. Тоест, Съветската империя оставаше да съществува, и никой не можеше да я пипне. Това е 1975 г., а Унгарските събития от 1956 г., след това чешките събития през 1968 г.! И какво се оказа? Че са нерушими границите. И тогава всички разбраха, че техните ясновидски предвиждания са нула! Не че са грешни, но подвеждат! И заблуждават!
