И какво става? Един ден аз отивам, питам Станка: „Къде е Борис?" Ами казва: „Борис беше излезнал." Ами казвам: „Тука друг има ли?" Казва: „Малката Мария, тя почива." Ами казвам: „Добре, нека да почива, аз ще чакам Борис."
Аз съм седнал вънка, и по едно време Борис минава, идва през вратника, минава покрай мен. Той изобщо не ме забелязва! Аз ставам, тръгвам, обаче, той влиза вътре, отваря вратата и казва: „Мария!" И малката Мария излиза. И той казва: „Х-а-а-а, къде си моя малка Мария?" Тя отива при него, той я прегръща. И като я прегръща, вкарва онази голямата Мария в тази малката Мария! И така я държи прегърнат, може би една минута, и я пуска. Обаче онази Мария влиза вече в тая малка Мария. Онази Мария голямата влиза в друго тяло. И тая малка Мария, която той току що беше прегърнал, и освободил от прегръдката си започва да скача и да рипа на един крак, че на другия крак, вдига едната ръка, другата! Аз казвам: „Леле, тая ще загине! Тая сега ще я обсеби, и ще я разруши!" И така, скача-рипа 5 минути, и след това отиде и се запиля нанякъде. А Борис си влезна в стаята - ни лук ял, ни лук мирисал!
