Така, че онази истинската Мария влезна в тялото на тази малката, обсеби я, и започна да се движи с Борис. Сега, това беше престъпление! Това беше престъпление към самия Борис, защото щеха да го ликвидират поначало. Това беше престъпление и към тази малка Мария, защото тя щеше да се компрометира. И тогава започнаха различни любовни сцени, на които бяха свидетели много хора. Ами тогава имаше възрастни сестри - 70-75 годишни. Отиват да посетят Борис, той го няма. Чукат, чукат, поглеждат през прозореца, а той лежи с малката Мария - се целуват и се прегръщат. Ония са две сестри, като видяли, не могат да повярват! Едната гледа, че другата гледа и става голям скандал! Почват да разказват. Това се донася и до Борис, и той вече си слагаше пердетата на стаята, за да не го гледат какво прави с малката Мария. Така са нещата.
Сега, има една друга случка, която беше много важна. Той вече се движеше с нея по пътищата, целуваше я, прегръщаше я. Целуваха се като любовници, както сега, ако видите някой път млада двойка, застанала на улицата и се целува. А той на 75 години, и се целува с 25 годишна жена!
И сега, веднъж пътуват в трамвая, той седнал, а тя седнала в скута му. Представяте ли си?! - 75 годишен мъж, 25 годишна жена сяда в скута му, и се прегръщат, и се целуват! Ама това сега не е допустимо! А тогава, по времето на социализма, това беше изключено да се види! Това беше грозно, кощунство! Това беше неморално и всички други видове епитети, които може да ви се случат да ги кажете, и да ви дойдат в ума.
И тогава, по някаква си случайност, а случайни неща няма, в този трамвай пътува и Павлина Даскалова от Велико Търново. И тя вижда Борис седнал, онази малката Мария, и се целуват, прегръщат. И хората около тех нарочно се отстраняват 1-2 метра, защото толкова е грозно, противно! Дори някой ги гледат, други се обръщат в гръб! А Павлина гледа ококорена, и не може да повярва на очите си!
На следващия ден отива тя, и разказва това нещо на всички. И те всички казват: „А-а-а това не е верно!" - „Как да не е верно?" И тя отива на следващия ден при Борис и малката Мария, и казва: „Слушайте какво, вие ако искате да се целувате, да се прегръщате - правете го тук. Защо го правите в трамвая? Аз вчера ви видях как се прегръщате и целувате пред целия трамвай, и всички казват: „Ето ги, вижте какво правят дъновистите!" И Борис става, ядосан, обръща се към нея, и казва: „Вън! Вън от моя дом, от моята градина, и никога повече да не съм те видял да дойдеш!"
Павлина Даскалова напусна, после го разказваше. И казвам: „Напиши го бе! Напиши го, за да се знае. Утре ще кажат, че това е лъжа." А това не беше лъжа, това беше истина! Но не го записа!
