Така, че през пролетта на 1976 г. аз неколко пъти ходех там, нейните жизнени сили намаляваха, дойде време - тя си замина. И тя ми разказваше една интересна опитност, и един интересен разговор с Учителя. Учителят веднъж я попитал: „Каква молба искаш да ти изпълня?" А тя казала: „Учителю, когато си замина, да ме посрещнеш", бил нейния отговор. Учителят кимнал одобрително.
И какво става по-нататък? По-нататък, Борис ми разказва следното: „Последните мигове на нейния земен живот, Борис я бил прехванал в прегръдката си, и казва: „Изведнъж някаква огромна птица, птица като орел се спусна с огромна сила върху мен и върху нея, грабна я и я отнесе! И в моите ръце остана една черупка."
Така, че Мария беше отнесена с крилата на орела! Спуска се над леглото й и над Борис, и моментално се вдигнал, и заминал. Това е било усещането и гледката на Борис Николов. Така, че Борис останал в прегръдката си с тялото на Мария в ръце, което вече е било само една физическа черупка, една мидена черупка, изхвърлена на брега на морето.
И така, Мария отлетяла с крилата на орела. Така, че нейната молба била изпълнена от Учителя. А това не беше малко за нея. След това Борис я погребва, и така. Аз, когато отидох при тех, и когато разбрах, беше минало една седмица от нейното погребение. И след това започна голямата, голямата трагедия на Борис!
