Те не ми предадоха нито един лист от песните на Учителя, нито пък онези 2 тефтера на които беха записани оригиналите на Учителя. Не предадоха! Питам ги: „Къде са?" Преди това казваха: „Те са сложени там и там, там и там." - „Дайте бе, донесете ги, дайте ми ги на мен." Обаче, не ги дадоха, и те изчезнаха! Там къде ги бяха сложили, те никога не дойдоха при мен. А това е 1975 г., а сега е 2006 г.
Това са 30 години, които минаха от тогава! И тези листове, и тези тетрадки нейни, и тези 2 тефтера с оригиналните песни на Учителя, те изобщо не излезнаха досега! Ако беха излезнали, щеха да отидат в някои от тези музиканти и те щеха да ги отпечатат, щеха да бият тупани, фанфари да се чуват! Но нищо няма! Няма ги тупаните!
А защо няма? Първо никой не знае как са нещата, освен мен. Младите музиканти тогава бяха студенти по музика в Консерваторията и те изобщо не посещаваха Мария, когато беше жива. Пък и да дойде някой, Мария каже нещо, онзи я поглежда, защото е предварително настроен срещу Мария. Мария изсвири нещо и той гледа пръстите й, дали правилно свири, а не гледа и не слуша онова, което тя казва. А това са пръсти на 75 годишен човек, пръсти, които са подути, гривните стави на китките са подути. И разбира се тя не може да свири като една 25-30 годишна жена, така, както е свирила на времето и, когато е била здрава и можеща.
Така, че Учителят й е бил казал: „Ако ти си издържиш изпита като ученик, ще доживееш до дълбоката старост!" Тя не си издържа изпита! Те не си издържаха изпита и спрямо мен. Те се провалиха!
