25.11. КАК МИ ОТКРАДНАХА КАСЕТКИТЕ СЪС ЗАПИСИТЕ НА МАРИЯ
И какво става по-нататък? Аз прибирам Пентаграмата на Мария, слагам си я в джоба. И минава един месец, и аз слушам, че Борис разпространява насам и нататък тия касетки! Дал ги на този да ги препишат, дал ги на онзи, дал ги на трети. Аз отивам при него и казвам: „Ти защо раздаваш и разпространяваш песните на Мария? Нали се разбрахме, че тези песни са за теб?" А той казва: „Ама тези песни не са твои!" Ама казвам: „Аз знам, че не са мои." - „Ама казва са на Мария." - „Абе каква Мария? Ако не бех аз, нямаше да има нищо!" - Не нищо, но абсолютно нищо!
Така че той ме излъга, изигра, продаде ме, прехвърлиха ги с цел да се опорочат! Обаче небето също има грижа. Като видя тази измама и лъжа от Борис, какво стана? Те ги пуснаха да ги слушат. Сега, когато започнаха записите, пианото беше акордирано. Освен това Мария работеше с педала на пианото и този педал, когато тя свири, разлага тона. И тя нарочно работеше с педал, защото да наподоби пианото на хармониума, така както тя е свирила по времето на Учителя. И след това тя ги свиреше в онова темпо, което, когато е свирила на хармониума - значи бавно. А тия беха свикнали да свирят песните на Учителя в едно много по-бързо темпо.
И сега, когато онези слушат изпълнението на Мария, изобщо не могат да издържат психически! Защо? Ами защото не могат да издържат психически на онова състояние през което тя е минала, и което е запечатано в самия тон. Второ, те не могат да издържат на това, че тоновете са направени така с педала, че те наподобяват на хармониум. Трето, те като слушат, те не могат да издържат на вибрациите на Мария. Четвърто - те трябва да преминат през Мария, през нейното съзнание, през нейния етерен двойник, и тогава да се доберат до песните на Учителя. Шесто - ами темпото е бавно според тех, но според мен не беше бавно. Така, както ги свиреше, така ги записваше. И полека-полека отхвърлиха тези записи, отхвърлиха песните. И накрая казвам на Борис: „Видя ли бе, какво значи лъжа и измама? Даде им песните, за да се похвалиш, а ти не си ги направил! И накрая какво? Всички ги отхвърлиха!" Борис мълчи. Казвам: „Нали отхвърлиха песните на Учителя и на Мария, и записите на Мария? - Отхвърлиха. А кой е виновен? Ти си виновен!"
