Следващият път отивам аз, вече се движеха пръстите и се движеха ръцете. Обаче, почва да свири и отведнъж спре. „Добре де, какво стана сега?" - „Ами казва - спря." - „Ама как така ще спираш бе? Изкарай поне песента." - „Не мога." Приближавам се аз до нея на половин метър, защото бех сложил магнетофона зад нея, микрофона беше забит горе в гредата един пирон, и бях го увисил на един канап. И той висеше над пианото. Приближавам се аз до нея, на един метър от нея, и какво да видя! Един сноп от черна светлина се беше устремил към нея, и тя цялата трепереше! - Цялата трепереше! И в момента, аз както се доближих до нея, аз също започнах да треперя! Значи, атакуваха я онези тъмните сили, изпращаха цел сноп от енергия, за да не може да свири!
Вие ще кажете: „Ама нали свири песните на Учителя, нали там има светлина!" Чакай бе, ама тя не се е добрала до пианото, тя още не е засвирила, не е влезнала в полето на песните на Учителя! Първо я атакуват и я бомбардират със снопове от черна светлина! И тя цялата трепери, дори аз се разтреперих отвътре и отвънка, и направо ме парализира! Парализира ума, чувствата и аз не можех да се движа! Стоя като закован в стаята. И казвам: „Мария, аз все те упреквах, но сега видях, че тука ще бъде голяма борба на живот и на смърт, докато запишеме тези песни!" И този ден видях, че пак нищо не може да се работи. Значи аз, трябваше да имам нова подготовка. И вече разбрах каква е работата.
