25.6. ПЪЛЕН БЛОКАЖ! - НЕ МОЖЕ ДА СИ ДВИЖИ ПРЪСТИТЕ
Отивам аз на следващата седмица, какво да видя? - Гостите попречили! И сега казвам: „Добре де, защо не заключвате портата?" Портата е заключена, Станка седи там, но ето какво е станало. Чули са звуците на пианото, и искат да я видят. И като я видят какво? - Приказки! Приказки за боб и за леща, т.е. за най-обикновени работи.
Следващото положение: Аз, трябва да дойда. Идвам аз, слагам магнетофона. Тя, трябва да почне да свири. Почва да свири, обаче, нищо не става - просто не може да свири с пръстите си. Защо? Тя е репетирала, подготвила се е, но точно в този момент става блокаж - не може да свири! Ама чакайте, тя е 70 годишна, тя не е на 35 години! Не може, и казва: „Не, не мога да свиря!" - „Абе как така да не можеш да свириш бе? Не можеш ли да си движиш тези пръсти?" - „Не, не мога."
И така, Мария е пред пианото, иска да свири, обаче не може! -Пръстите не й се движат, ръцете не й се движат - блокирана! Все едно, че някой й е отрезал ръцете! И казвам: „Добре де, я отиди се измий!" Отива, измива се. Правиме молитва двамата. Пак нищо не става! И този ден не стана нищо. Защо? Ами, защото я атакуваха, по най-безобразен начин! И аз тогава видях, че трудно ще бъде тази работа! Значи за четвърти път аз отивам, в разстояние на 2-3 месеца, и накрая - нищо! Не можеме да запишеме една песен.
