Гледам аз, отивам при онзи, при шофьора и казвам: „Слушай какво, ти можеш ли да ми свалиш багажа с двете палатки? Ще си платя." Питам го: „Колко струва за докарването на багажа?" И той ми каза. - „Добре казвам, аз ще ти дам 1/3 обратно. Все едно, все пак ще спечелиш някой лев, не правиш празен курс до София." И той казва: „Добре." И аз за 2 часа си опаковах палатките. Цялата храна, която имах, я оставих на Петър Ганев и на Божанка. Те беха студенти. И аз казах: „Ето казвам и храната тука с тенджерата." Бех направил зеле. - „Ето ви храната, ето ви ориз, захар, всичко оставям на вас. Аз си тръгвам." И аз си тръгнах.
И до вечерта пристигнах в София. Свалих си палатките, те ги стовариха у дома. Майка ми вижда как съм изморен, как съм напрегнат и казва: „Слушай бе, ама ти отиваш да летуваш на Рила, а ти си измъчен! Ти отиваш на мъчение! Не ти е необходимо това нещо. Слушай какво, щом искаш планина, дай да направиме некъде една вила. И там си отивай, там си летувай, там си почивай." Казвам: „Ще видя как ще се развият тия неща в бъдеще."
