И след това всеки път, всека седмица тя в затвора в София му носи храна. Идва време, когато него го прехвърлят от София в друг затвор в Пазарджик. И след което тя започва да му носи храна на всеки 15-ти ден от месеца - значи два пъти месечно. А за да се занесе храна на Борис на всеки 15-ти ден, това означава, че тази храна трябва първо да се купи, след това да се подготви. Една седмица Мария подготвя храната, която трябва да му се занесе. А ако е летно време, тази храна се разваля. Зимно време, може. Тогава няма хладилници, в затвора няма хладилници. И на определеното време Мария с една голема раница, с туристически обувки пристига пред затвора. Извикват го от затвора и тя изважда раницата, и изважда храната, и му я предава. И обикновено затворниците като са виждали, че тя идва с раницата, и казват: „Туриста пак идва." И така те са я виждали облечена в туристически екип, с раница на гърба.
Но поради това, че Борис по онова време е бил организирал т.н. мозайкаджийски бригади от затворниците, които са работели по обекта, и по този начин те са си заплащали за храната, затова, че са в затвора. След това Комунистическата власт изкарва един закон според който онзи затворник, който работи, ако е осъден на 10 години, ще му се приспаднат 5 години, и ще го освободят на 5 години. Така, че този турист с раницата отива, приемат го и тя се среща с Борис. Предава му нещата. Той излиза, разговарят. За какво могат да разговарят? Тя разказва някои новини от Братството. Какво Братство? То вече го няма. Предава поздрави от този„от онзи. А Борис е затворник. Той мълчи, разговарят с нея, накрая я изпраща. И тя след 15 дена отново идва, натоварена с раница.
