И така, Борис е в затвора, на Борис е направена операция, изрезан му е стомаха, правели са му кръвопреливания. Едвам е оживял, а той е бил много, много слаб! Много-много слаб, как е издържал - един Господ знае! И тогава, трябва да се храни. Но той първо не може да яде онази храна, второ той е вегетарианец и трето, той не може да яде всичко. Той дори, когато е бил преди операцията, е ял много малко - хапка по хапка. Така, че трябва да се правят опити, за да му се носи храна. И тогава Мария намират адвокат, подават молба до управителя на затвора в София, описват какво е положението, и искат само това да се занася храна, и да му се доставя храна. Как е станало не знам, но накрая е разрешено. Мария влиза в затвора, онази, която е секретарката, казва: „Има решение, веднъж в седмицата." И тя казала: „Ама не е ли малко, не може ли два пъти?" И тя казала: „Не е малко! Не е малко! Мълчи, че да не го спрат, защото на никой досега не позволяват такова нещо!" И Мария се свила, уплашила се да не би да спрат това нещо. Казала: „Благодаря!"
