И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че след доста време - некъде след 1980 г., Борис се опъна и реши да направи ново издание от песните на Учителя. Извади двете папки с онези ръкописни страници, които ги е пазел навремето Боян Боев. Предава ги там на Мара Славова, ходи при нея. Той пее песните, а тя ги записва. И аз питам Мара Славова: „Вие как записахте тази Песнарка? Работихте ли с оригинала, с черния тефтер?" Казва: „Не." - „Ами с какво работихте?" - „Ами казва той донесе две папки с оригинални нотни текстове." - „По тех ли работихте?" -„Не казва, брат Борис пееше, а аз записвах." Ама казвам: „Чакай бе, нали има оригинален нотен текст?" - „Да казва, ама той много хубаво и много правилно пее!" Ще проумеете ли?
Представяте ли си?! А тя е музикантка, музикален педагог. И вместо да иска от него: „Дай тука оригинала, черната тетрадка. Дай да видиме тези оригинали, останали от времето на Боян Боев. Дай да видиме тези нотни текстове и да работиме по тех." Тя остава това, а слуша как Борис пее, и тя записва. И след това ме уверява, че Борис много правилно и точно е пеел. Е, какво ще кажете? Нали провала е пълен? А защо се заблуждава Мария Славова? Ами то си има причина за това.
На времето Петър Филипов ми обясняваше и показваше хороскопа на Борис Николов, и казваше: „Той има тук една квадратура от еди кой си в еди кой си дом. И успяваше казва да ги замотае, и след това така да ги замотае, че ги владееше отвътре, и си правеше с тех каквото иска! И то главно жените!" Та тази квадратура му беше дадена в хороскопа, и той я използваше. А това нещо аз го видях и по-късно с онези жени, които дойдоха след заминаването на Мария Тодорова в неговия дом. За тях изобщо не искам да говоря, но може би трябва да кажа и нещо по този въпрос. Така, че онова, което Мария ми каза: „За човекът, който жертвах всичко в този живот и в този живот се посветих на Борис, той ми направи най-голямата беля и зло, което целия Изгрев, ако беше се събрал, не би могъл да ми направи!"
Ето, това нещо аз го заварих. И проблема с песните остана, защото изчезнаха двата тефтера! И което е най-важното - аз не съм музикант. Аз не съм музикант, аз не мога да свиря на някакъв инструмент, аз не мога да чета музикален текст, но това, което ви казвам е верно, защото тя изповядваше пред мене, и аз записвах всичко.
И сега сме 2006 г. - 30 години откакто си замина Мария Тодорова. И няма следа, никаква следа от тези двата оригинални тефтера, в които са записани песните от Учителя! И няма никаква следа от двете папки, в които са се намирали оригиналните текстове на записаните песни на Учителя по времето на Школата!
