Та тези светли добри времена не са и сега, когато аз през 2006 г. - 30 години след заминаването на Мария, пиша тези неща! Тези светли дни и добри времена още не са дошли. Аз не ги приемам. Тази епоха в която живея, тя е много трудна епоха, и аз не я приемам като епоха на светли дни и на добри времена! Дори и през 2014 г.
И така, тези две тетрадки не бяха дошли при мен. И те изчезнаха. И никой вече не знае къде се намират. По-късно Мария Тодорова си замина и аз казвам на Борис: „Абе дай тези тетрадки." Той пита: „Какви тетрадки?" - „Абе тетрадките - черния тефтер от песните на Учителя. Къде ги затирихте? Нали ги бяхте скрили тука некъде по селата около София?" И той казва: „Не си спомням!" - „Ама как да не си спомняш, когато и Мария и ти говореше?" Не си спомняше майстор Борис. После, когато идваше Борис в тялото си и го виждах, че това е истинския Борис, и казвам: „Абе дай да ги прибереме тези неща." - „Да, да, да, да!" И накрая нищо! Отговорете си защо не ги дадоха. Чакам от вас отговор.
И сега те изчезнаха, стоят некъде по таваните, или са унищожени. Но главната цел беше да се унищожи, и да няма никаква следа от музиката на Учителя! Това е положението. Така, че на времето Борис махва с ръка и казва: „Всичко е вече решено! - Песнарката е излязла и край!" И край! - Пълен провал по всички линии!
