Така че аз се съгласявах, че ще дойдат дни, но аз знаех, че трябва да преминат онези 45 години за които Учителят бе говорил, и които думи се намираха в една стенограма, която през 1970-1972 г. Борис разчете, и аз я записах. И знаех, че в нейно време няма да има условия.
Така, че тя беше минала една строга житейска школа, в която школа при всеки един проблем и въпрос, тя отиваше да пита Учителят, изслушваше Го, и се опитваше да изпълнява. Така, че тя имаше дълъг път, знаеше своя път, знаеше своите грешки и погрешки, и знаеше отношението на Учителят към всяка една нейна стъпка в нейния личен живот, който тя беше минала и премила. Веднъж ми каза: „Учителят казва: Опитността на един ученик, е опитност на цялата Школа."
И тя имаше много труден път, защото никой не я обичаше, поради простата причина, че тя беше до Борис. И тя казваше често: „През времето на Учителя ме гонеха всички заради Учителя, че Той ме допускаше близо до Себе си, че разговаряше с мене, и че ме допускаше до Себе си! А след като Си замина Учителят, всички започнаха да ме гонят заради Борис, защото живеехме в един и същи дом!"
